...или историята на свадата с пикочния ми мехур.

Напоследък, просто не ми е писано да се наспивам. След случката, в която се събудих, омотана , като шейх във вълнено одеало, на 30 градуса, бях решила, че с това са се изчерпали неволите ми. Снощи си легнах, почти в нормално време, което за мен значи, към 1 и се надявах да спя непробудно, поне до 8-9...ама не би. Както кротко си пилотирам из страната на кралица Маб, изведнъж ми се натрапва следният сън:

Вървя си по тесен планински път, за чудо и приказ, и мъкна някаква раница. След малко виждам колата ни, и понеже съм схватлива в сънищата, веднага заключавам, че си правим поредната екскурзия и сега заветно ще се движим от точка М, например, към точка Н.Ок, до тук добре. Мъжа ми товари някакви сакове, палатки в багажника (важно е да се отбележи, че колата ни е комби). Сядам си аз отпред, обръщам се да видя, как върви товаренето и виждам на задната седалка, една крайно неприятна за мен жена, която по незнайни причини, ще ни е спътница за известно време...ама, добре де, и това се преживява. Потегляме (не казвайте на изпитващ "да тръгвам ли"-с кола се "потегля"....защо, не питайте мен). Пътят е пълен със завои, точно колкото, Данон е пълен с консерванти. След малко поглеждам в страничното огледало и забелязвам, че багажникът е отворен и моментално споделям това знание с шофъора, тоест мъжа ми. Следва кретенски диалог

"Мило, багажника е отворен"

"Какво"

" абе, багажника, трябва да спрем да го затворим"

"Кааакв..."

"Внимавай, излизаш от заво...."

Хммм, вече сме забити в мантинелата, която по-скоро прилича на оградата на обора на бай Пешо. Колата е превесена над пропастта на 80 % и някак, не трябва да си гении, за да се сетиш, че до тук беше - който ял ял, който пил пил. В съня ми за секундите, които й трябват на една кола да падне, ми минават, ебаси, многото мисли, като някаква експлозия в главата ми са. Единствената по-ведра е,че ако ни деляха повече минути до сигурното БУМ ТРЯС, с мъжа ми, верни на патриархата, щяхме да проведем долу горе този разговор:

"Аз кооо(наблегнете на градацията в 3-то "О")лко пъти съм ти казвал, да не ме разсейваш, като карам" - опитва се да прехвърли цялата вина на мен, няма да стане, мой, аз съм ловка и ще се измъкна:)

"Е, да, аз съм виновна, че не затваряш багажника и блееш" - аз започвам да чийтвам

И така нататък. Можеше и да е нещо от рода на "Ти си човека, много те обичам", но в такива ситуаций, повече вярвам на сюжет тип, "Войната на семейство Роуз". Просто човек е толкова сащисан, че още си му е ежедневно такова, няма да се сети да цитира Шекспир

В момента, в който се чувствам щастлива като парашутист и всичко ми е бяло пред очите, ме гепи и някаква зверска паника. Направо съм втрещена. Сещам се, че в "Ах, този джаз" се определяха 5 фази на приемане на смъртта. Е, аз съм в последната. Баси, гадния сън.

Отварям очи, и първо се оглеждам за ангели (или огън и познати). Обаче нее, виждам, че съм си в леглото, съседите вече щъкат по двора и весело си подсвиркват някаква поп фолк сензация. Аха, ок, всичко е наред. Така и така съм се събудила в ранни зори, да отида да се изпишкам, защото усещам, че е крайно наложително. И тогава ми проблясва - гадният ми пикочен мехур е виновен!!!Правя си наум бърза статистика - няма майтап, винаги, като ми се пикае сутрин, сънувам кошмари. Сигурно е защитна реакция, против напикаване, че да ти се иска да се събудиш час по-скоро....хубава работа.

Така, че, мили деца, както са казали мъдрите ви баби/лели/майки, винаги преди лягане-беж в тоалетната, че да не ви се налага да се оглеждате за ангели и да си изкарвате акъла...особено препоръчително, ако сте пили бира и сте яли диня вечерта.