Не, не и не. Съществото, което е измислило съвместният живот и изнасянето е било една и съща гад-далеч не хуманно и проженски настроена...Аз вчера се ебавах, но положението вече наистина граничи с плачевно.

Та значи и преди съм се изнасяла, само че изнасянето ми сега не може да се сравни с абсолютно нито едно предишно. Старите ми убежища са били или в дома на родителите ми, тоест като напусках семейното гнездо събрах си партакешите от стаята, купих си един спален комплект и разни други неща и това беше-съвсем не драматично. Или са били напускане на „момински” жилища. Там пак е  лесно-както се казваше, я вземи си чантата, шапката, гащите и си готова. Но сегааа,оохх,сега...

С бъдещият бивш съпруг сме живели 3 години заедно-като се замислиш изобщо не е много време. Но явно достатъчно, за да скълца ентусиазма ми аз съвместен живот за години напред. Ето опорните точки на моя ужас:

1) Подаръци1 – разбирайте СЕРВИЗИ. Боже, боже. Не знам какво си мислят хората, ама ако съдя по количеството чашки, чиний, чинийки, канички и прочие, явно едно младо семейство или се храни в количество съдове, предназначено за рота или всяка вечер организира бурен скандал, придружен с трошене на посуда и бурен секс. И сега се започва едно отделяне-прекрасните сервизи,които ще си взема, когато няааакой ден имам моя къща и простите сервизи, които ще ми служат за ядене, не за гледане. Аггрхххх

2)Подаръци2 – техника. Ок, аз не съм привърженик на кухненската техника. Имах кухненски робот, който така и не разопаковах за 3 години. Предпочитам да бия яйцата с тел и да си кълцам с добрия стар нож. Просто разглабянето, миенето и прочие дейности не си струват. Така де, готвя за двама души, не за 40. Та като една истински непросветена в кухненските киборги жена, вчера имах ужасяващ ден. След кафето реших-ще се престраша и ще скалъпя кашона с тостери, пасатори и прочие. Къде тии...Първо се въртях около въпросния тостер близо 30 мин, умилквах се, говорих му ласкаво, гледах го предизвикателно-нъц, така и не пожела да се опакова сам и да се подреди в кашона(нещо,което всеки уважаващ себе си уред трябва да прави според мен).Викам си, Юлия, няма да стане тая магия, ще трябва ти да се оправиш. Реших да започна с почистването и от туй животно се изсипаха трохи, с които Хензел и Гретел можеха да направят околосветско пътешествие има няма 3 пъти. Ок, това добре. Ами сега, като си няма кутия пустото нещо? Аз обичам да ми е улеснен живота-за всеки уред да си има кутия, на която да е нарисувано как изглежда. Ама не би. Та ми се наложи да правя едни сложни предпазни облекла от вестник и да го затварям херметически в една торба, като цялото това упражнение за малко да завърши с успешен опит в душенето с кабел. Направо си представих заглавията: „Млада жена, намерена брутално убита в квартирата си-задушена от собствения си тостер”Леле

3)Подаръци3 – джунджурийки. Мммм,любимите ми-вазички, свещници, наргиле, статуйки. Супер, умирам за такива неща. Умирам преносно, и съвсем буквално като трябва да ги опаковам. Стоях и ронех сълзи досущ като една Жулиета над бездиханния Ромео. Само като помислих колко дървета са изсечени и колко човешки труд е хвърлен за вестниците, с които прилежно загъвах абсолютно всяка джунджурийка...Тъжно, много тъжно
4)Снимки, DVD-та, записи – Това си е пика на мазалото. Някак логично е човек в процес на развод да не изпада в див възторг, гледайки ухилената си физиономия на сватбата, на семейните почивки и прочие. Баси! Не знам защо никой не забранява със строги закони снимките...А като се има предвид, че аз обичам да документирам всеки хубав спомен, тегавината беше на макс. Добре поне, че бившият ми мъж реши да ми остави PC-то, та ен ми се наложи да разчиствам и него и да минавам това повторно. Наистина съм му много благодарна.А мисля да не се впускам във въпроса с картичките, които също не бих класифицирала като носители на слънце и усмивки...

5)Дрехи – Тук поне не може да става дума за делбаJОсобено, ако вземем под предвид факта, че аз съм абсолютен хобит, а бившият е 2 метра. Но то и само мойте дрехи пак ми стигат. Честно, бетер цигански катун съм. Направила съм курс: стая-пералня-тераса може би 20 пъти за 2 дни. Ако пералнята ми можеше да крещи, щяха да я чуят и в Барбадос. А най-големият майтап е, че няма да се очудя скоро да има циганска сватба с моята рокля. Не с оригиналната де, с първата , дето не се получи както я исках. Понеже реших този път да направя серизона чистка на парцалите си и логично да ги раздам, фал старт сватбената ми рокля попадна там. Първо, че беше ужасно ушита и второ-не виждам повод да я нося скороJОсвен, ако не реша да се вея като привидение с нея около Попа. Досущ като The corpse bride
Ако някой, който не ме харесва иска да ме довърши бързо и качествено-нищо по лесно. Да ми покаже кашон, да ми изшуми с вестник или тиксо или просто да сложи руло чували пред входната ми врата. Успехът му е гарантиран!

Те така, такива терзания има julinkata тези дни. А сега отива пак да подхваща багажа. Хлип хлип;р

остави му всичко и си тръгни ,почни наново с чиста съвест

И аз съм на този принцип.Нямам претенций към къщата,колите и тн.Моето си го искам,но ен и чуждото.Но PC-to просто ми трябва.За работа,училище и прочие.А сега нямам време и възможност да си взема.whatever.Животът продължава и се надявам занапред да имам много позитивни емоции:))))Поздрави

Всичко тва ми напомня за чистка в моята стая,която правя понякога..само дето липсват сервизите:P

Стая да беше,с мед да я намажеш.Ние си купихме къща,сиреч сме трупали като за нея-разбирииш ли,стая,пълна кухня,килери-мааании:)))Ама ке се преживее и това някак:)

Juliya slance ne si gubi vremeto sas s tezi drebni neshta. Vsichko se kupuva, samo svobodata i respekta kam sebe si nese kupuva. Jivota e tolkova hubav i misli i se naslajdavaj na tova che problemite sa zad tebe.
Pozdravi mama ot mene. Ne znam dali me pomnish, no sam priyatel na chichoti i bashtati.
Pregradki ot men i gore glavata
Krassi

Привет,Краси.Много ме зарадва-последния човек,който очаквах да се включи:)Разбира се,че те помня:)А иначе главата ми е на ниво up(без носа много много),а духът ми е на ниво:)Разбира се,че се наслаждавам на живота,както и на позитивните преспективи:)Ще нося поздрави на домочадието специални,а ти ако искаш вземи Скаипа ми от Данката.Там можеш да ме намериш.Прегръдки и усмивки

Цветно цвете, да ти се връща тъпкано,дето са казали хората:))))Аз знам,че ще мине,хич не му се плаша:))))

горе главата,всичко минава-всеки край е едно ново начало :) по думите ти поне не прозира песимизъм,което е добре!пожелавам ти успехи в новите начинания :)))))))))))))))))))))

Благодаря и ан тебе:)Аз честно казано нямам много нужда от окуражаване,понеже съм свикнала аз да съм в тази роля,та сега за първи път играя подкрепа на себе си,не на друг:)Таа,вярвам ще се справя.Разбира се,особенов началото имаше моменти дето рухвах,ама то човек ги има по презумция.Даже като има повод истински да се скапе,повече се мобилизира...Обаче ако някой му се събират багажи-еххх,такава подкрепа нема откажем аххахахаххаа.Мерси на всички за suport-a и ви желая всичко По-по-Най:))))