Вечерта е топла. Аз и Любимия се прибираме. 

Той ме е обвил през шията и кръста, нежно гали ушите ми, а аз го милвам съвсем внимателно.
 
Гледаме светлините, говорим си, мълчим уютно, смеем се вътрешно...

Вървим по булеварда, но все пак на мен ми мирише на пролет. Ах, ах, колко е хубаво:)  
На път за вкъщи си взимаме по бира за преди лягане. Толкова съм зациклила в блянове и позитивизъм, че дори репликата "Само това ли ще бъде" не е в състояние да ме изкара от блажената нирвана.(Но, принципно, моля ви се - да, само това е. Някакво престъпление ли извърших, че правя само 3 лева оборот? Ако искам друго ще си кажа.)

 В някакъв момент очите ми грейват като на дете и се усмихвам по най-чаровния, ентусиазиран и истински начин, на който съм способна.
 Решавам, че отново вярвам в любовта "като по филмите". Но онези старите, в които се прескачат розови понита, карамелът е в  количества, способни да докарат захарна болест на една малка държава, а цветята ухаят по-по-най силно. Пак мечтая....1 GB любов, оптимизъм и нови емоции.

Something in your eyes was so inviting,
Something in you smile was so exciting,
Something in my heart,
Told me I must have you.

Strangers in the night, two lonely people
We were strangers in the night
Up to the moment
When we said our first hello.
 :))))))))

PS. МР3то ми пак е жив:)