Еди кой си март.
Годината поне я знам - 2008. 
Къде се намирам е спорно. Знам че е в град София, но на коя планета...no fucking idea хаха
Искам да започна със: "снощи ми се случи нещо", но това е далеч от историческата истина. На мен всъщност постоянно ми се случват разни неща. Случват си се гадините, без да ги търся и моля и най-вече се случват в онази екзотична украса, която е закачена над врата ми.
Та по повод поредна "Неслучка" един приятел иска да му разкрия детайли. Идва да ме вземе от нас и да вечеряме нейде. Познаваме се от близо 4 години. Някак неусетно темата минава на "помниш ли". Като лелки сме, честно:) 
Обаче факт - спомням си някои неща. Бати, колко бързо лети времето, колко неща ми се случиха от тогава, колко се промениха в мен.
Изведнъж, разказвайки му някакви събития, се сещам да го бомбадирам с въпроса: "Аве,.......,знам че си ме обичаш и тн. Но какво мислиш за мен???? В пет думи"
Той ми отговаря адски стегнато: "Бебе, мога и в една - интересна си".
Това ме разбива.
Не му отговарям нищо. Правя се, че не съм чула. Преструвам се, че въпросът изобщо не е съществувал.
Въпреки това си го задавам милиарди пъти на ум, докато се прибирам.
Коя съм аз? Какъв човек съм, мамка му?
Понякога вярвам, че съм кроткото и мило момиче, което има нужда от сигурност.
Друг път неволно...Хахаха, добре де, никога не е неволно... Правя глупости. Правя ги като се чувствам впримчена в себе си. Правя ги, за да се оттърва от всяко мое съмнение, любопитсво, страх. Странно е, че понякога се чувствам добре след това.
 Друг път ми се иска да избягам, да се скрия в онова толкова уютно и безпроблемно същество. То обаче ми писва...
Типичната женска, човешка драма. Адски ми е смешна отстрани. Дори личната ми.
Питам се кога ще бъда "АЗ". Нещото в средата. Нещото, което ще прави глупости с човек, който го кара да се чувства "мило"?
Всъщност красотата на живота ми е заключена в БЕЗотговорите.
Никога не искам да знам, искам само да питам....
Любопитство, знаете:)

Труден въпрос си задавш Джул. То и аз още търся подобен отговор, ще ми се да мисля, че вече съм близо до него, ама кой знае. Венсеремос и туй то!

Аз съм специалист на сложните въпроси пред себе си и простите отговори пред другите хаха. Мила, важното е да сме щастливи:)))Така като те гледам се справяш,та не се вързвай на изтрещяванията ми:)))Поздрав най-сърдечен

Разбирам те прекрасно. Все пак изтрещяването ми е мотото на блога. Да ти се връща поздрава сърдечен:)

Колко познато :)

Дали това, че сме "либра" има нещо общо..а а а????Щото моята духовна сис е везничка и верно по друг начин преживяваме света....

Със сигурност има нещо общо :))

Значи има живот в тебе, слънце. Повярвай ми, като спреш да се литкаш между тия въпроси, животът става доста скучен и задължителен. Само го гледай откъм веселата страна и всичко е ок.