Както се казва в детективските романи: Четвъртък е. 7.30 сутринта. Будилникът ме изтръгва от съня, а през главата ми сякаш преминава бърз влак.  Може би това е резултат от погълнатите снощи количества бърбън. Първата ми мисъл е, че нещо не е наред, нещо мирише на опасност. Оглеждам се и виждам, че съм в непозната стая, а крехка блондинка е заровила лице в гърдите ми. Отново се събуждам до непозната

Добре де, подведох ви с увода. Признавам си.

Снощи не съм пила скоч, главата ми е в нормална форма, а човекът до мен изобщо не е непознат. Но е факт, че се събуждам в чужда къща (за краткост ще го наречем ТАМ) и се чувствам доста странно. За пореден път.

Истина е също и, че перипетиите започнаха в четвъртък, в ранни зори.

Нека се върнем на събуждането: Чуваме досадното „ти-ти-ти-тииийт” и двамата надигаме клепки, глави, тела, както следва в този ред. Идеята е той да отиде на работа, а аз да хвърча по други задачи. Обаче с неговото бачкане е греда, а аз и без това в петък имам друг ангажимент. Справедливо решаваме да лентяйстваме. Юхуу!

Моят най-голям бонус е, че ТАМ нямам обхват – без мобилен, без притеснения.

До тук прекрасно, но тези които са изпитали благородна завист – нека не бързат и не заиграват полка.

Телефонът ми все пак решава да ми погоди номер, свързвайки ме свише със съквартирантката. Гургулицата ми мила весело изчурукликва: „Hi, Джу. Ти ТАМ ли си...а добре, супер. Аз това онова, имам една малко лоша новина (б.авт.: Тук идва неизбежното ми -  какво е „малко лоша”??? 100гр. лоша?.хммм). Резнали са ни тока, няма да имам парите днес, ама карай. Утре.” Докато смотолевя възмущението си, тя затваря с жизнерадостно: „Аз бягам, целувам те – тъъъъът”.

  Сладурана!

Но за мен новината изобщо не е „малко лоша”. Катастрофална е...Близо 3 кг. гадна.

Все пак, ако някой е следил – аз утре имам някакъв ангажимент. Това ще рече, че преди това трябва да се наджуфкам, натокам, нацъкам...Въобще да се преведа в приличен вид. Но някак без електричество ми се вижда невъзможно. Няма бойлер, няма ютия, абе нищо няма. В моментът на тежката истина осъзнавам колко е бил прав Гьоте. „Светлина, повече светлина”. Мъдър човек.

Иде ми да се тръшна на пода ТАМ и да зароня сълзи. Не е в мой стил, но понякога се питам дали малко драматизъм не би бил освежаващ.

В пика на моето „как да го извъртя, измисля и въобще Гучи го сучи”, той е така мил и наблюдателен да забележи, че явно имам проблем. Протича някакво подобие на диалог.

АЗ: „Мрън мрън”

ТОЙ: „Ами остани и тази нощ тук”

АЗ: „Не разбираш, трябва да се изкъпя, да си заредя телефона (б.авт.: все неща, които по презумция са нормални, но ми се струваха тогава недостижими)

ТОЙ: „Е, ок де. Можеш да направиш всичко това тук”

АЗ: „Мрън мрън”

ТОЙ: „Ела ДА СПИШ ТУК”

Тази реплика ме откъсва от цикъла с електро драмата и осъзнавам чутото. Амии, да. Нямам проблем значи. Поглеждам го като Моисей, Артур и Супермен на едно – моят токов рицар на бял кон. Около главата му сякаш дори се появява сияние, честно.

Уговаряме се да отида до нас, да събера катуна и да се материализирам ТАМ. Точно в ..., понеже нямам и батерия в телефона.

Та, пердаша с МРЗто към безтоковото „у нас” и правя списък на ум: зарядно, балсам за коса, парфюм, дездорант, дрехи, боди милк...все женски идиотиики. По бързи аритметични сметки, обемът на цялата тази текстилна/помадна сган надвишава и най-огромната ми чанта.

Мхмхмх, чудно.

От една страна – утре ще е леко странно да цъфна на Ангажимена с вид на градски турист – половин дузина дрехи и помощни материали???

От друга – дали моят спасител няма да си помисли, че се нанасям в тях и да съжали за проявеното благородство?

В Хамлетова дилема съм, казвам ви.

Все пак подобни ситуации изискват крайни мерки.

Зареждам се финансово и потеглям към първия магазин. Пред недоумяващата магазинерка поставям едно единствено условие – всичко да е в най-малките възможни разфасовки.

Чак сега осъзнавам защо етикети като „компактна пудра”,  „2 в 1 – шампоан и балсам”, „ 3 в 1 – огледало, нож и тирбушон” са толкова вървежни.

Евала, на този който се е сетил. Сигурно е имал подобна драма.

Е, аз изчезвам. Мини подкована да странствам по света. Там, където има ток. Там, където ме канят....Жалко, че е прекалено студено за мини пола

Сладурана :))))

Амаа,моля те,нали знаеш, че везничките сме си такива;Р

веселяшка работа.

Хехе.. светът е минималистично мобилен, крайно време е телефоните да имат функция за микровълнова печка или поне ютия :) Всичко е добре, когато завършва добре все пак :)