Събота, събота, събота. Събота късен следобед....
Така бяха казали хората.
Е, в събота късен следобед, Юлето като една порядъчно пристрастена към нета его маниачка си преглежда стари постове.
Не знае какво търси в тях, може би себе си.
Някои й звучат весело, други откровено тъпо, трети - така сякаш са писани от различен човек. Или от много личности.
Не знае Юлето как ги върти тези постове, но все като погледне броя са 69....Съдба? 
Реши "блогърката", че е крайно време да прекъсне тази обреченост - един вид няма кой знае какво да ви каже, но отчаяно иска да има 70 поста.
Тоест една идея над 69, една фикция по-различна от секса, една по-обстойна завършеност.
...Не за друго, но лицето Желязкова се интересува от адски много други неща. Животът й не преминава само в мъже, лични драми, вечеринки и писане.
ТЯ посещава и културни мероприятия.
ТЯ има и друг живот, освен виртуалния.
ТЯ също понякога си задава безумни въпроси от рода на "Какъв е смисъла на всичко".
ТЯ си е просто човек, донякъде онагледен, донякъде скрит между 69 поста.
Така че, моля ви, не бъдете критични към нея:))))