Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2008 09:58 - Сънуват ли хората, които пишат
Автор: julllinkata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1360 Коментари: 2 Гласове:
0



Отварям очи, поглеждам часовника и виждам, че часът е точно 15.15. По навик си пожелавам нещо (правя го винаги на еднакви цифри в часа) и се усмихвам.

След малко обаче се изстрелвам като ужилена от леглото. „М...а му@#^%^%$*%^(%(, в 13 ч. Имах среща да говоря за работно място, на което държа. Изливам справедливо гнева си на Лили. Целият диалог ще ви го спестя, но е завършва с нейното: „Амаа, домъчня ми да те будя. Аз откъде да знам”. И моето: „Е как откъде бе, мацка, от 5 дни за това ти говоря”...Ок, и без това нещата са се прецакали, така че пак си лягам, за да наваксам това, което доста ми липсва напоследък.

Отварям за пореден път клепки, протягам се лениво към часовника и с изненада установявам, че е 6.15 сутринта. Аха, предното е било нещо като кошмар под стрес. Пфуууу. Щом е толкова рано, значи имам цели 3 часа любовна среща с Хипнос, така че се завивам през глава и пак заспивам. И продължавам да сънувам.

Този път се намирам на нещо като семейно-приятелко парти. И преди съм била там, само че с мъжа си. Сега ближа някакъв коктейл и понасям отчасти завистливите, отчасти съжалителни погледи на останалите. Разпитват ме някакви неща, с какво се занимавам, как се чувствам. В един нейзбежен момент, някой от присъстващите изцепва: „Четох наскоро еди-къде-си нещо твое, пишеш сега значи, а? . „Ами и така може да се каже”, започвам аз да суча, овъртам и да се червя. Точно, когато ситуацията става твърде неловка, вниманието към моята личност разсейва новодошла. Около 14 годишна, силно гримирана и шпаклована, с популярните лъскави дрешки. Не е моя работа да съдя младежта, казвам си, така че небрежно се усмихвам и извръщам глава. За огромна изненада обаче, момичето ми казва, че иска да говори с мен в „другата стая”. От устата на който й да било друг, това щеше да ми подкоси краката. От нейната ми звучи като „Дойде ми първия цикъл, какво да правя”.

Но не би. Крехкото девойче ме заковава с „Ходя с бившия ти съпруг, нали нямаш нищо против”. Твърде съм шокирана да отговоря или да разсъждавам върху моралните аспекти на въпроса и единственото ми желание е да се дематериализирам от „другата стая” час по скоро. Смотолевям нещо и потеглям към вратата.

Малката инфанта, обаче не се дава така лесно.

„Амааа чакай да ти разкажа как стана” – Ей тука вече ми кипва. Алоо, моме, я се освести малко. Колкото и да съм либерална, няма да те слушам да ми разказваш тийн порн фантазиите си...особено, ако вътре е намесен и мъжа, на който съм казала „Да”. Поглеждам я остро и изстрелвам някакъв категоричен отказ да затормозявам ушните си миди.

Тя ме гледа с онзи нагъл, по детски жесток и предизвикателен поглед. Поглед на дете, което тепърва е започнало да осъзнава какво може да прави с тялото си. Момиченце, за което жените са вече са конкуренция и в момента злобно тържествува.

Прекалено е малка, за да й обяснявам, че след време ще й дойде акъла, че мъжете около 30 поизперкват или да й давам рецепти. Прекалено съм възпитана, за да я зашлевя.

Тръгвам си бясна.

Вървя бързо и в главата ми текат километрите монитор, тоновете листи, всички думи, които искам да излея някъде. Текат си абсолютно свързано една след друга, сякаш цял живот са си били там. Като излизам от транса, поглеждам какво се е получило и виждам, че е разказ. Разказ за малко момиче, което се самопрецаква с претенции и непокрито самочувствие. Айде познайте, коя е главната ми геройня. От там се развива и съдбата на брат й, която преминава в друга идея, идеята в няколко журнала, те в няколко статии. Абе, става пълно мазало с една дума.

Иска ми се да ги уловя и развия всички до една, но ми се струва невъзможно. Това ме изнервя и ръцете ми започват конвулсивно да треперят. Точно тогава се събуждам.

Изморена, изцедена и изстискана. Толкова, че понякога си мисля, че има паралелна Вселена на сънищата, където някой ме експлоатира като автор, танцувачка, певачка и свирачка...

Докато си правя кафе, се опитвам да задържа поне част от нещата, но вече не са така свързани както бяха в съня. Малко е тъжно, но не е фатално, помислям си. Поне са останали няколко идеи.

Въпреки недоспиването се чувствам, като след добър секс – сладко омаломощена.

Защото не искам километрите монитор, листите и думите да спират. Защото, ако те секнат, ще полудея и съвсем ще престана да спя.

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. soho - Аз също съм се замисляла, че съни...
02.04.2008 11:27
Аз също съм се замисляла, че сънищата са паралелна реалност, в която живея друг живот. Т.к. са ми доста реални и съвсем актуални. Понякога затова нямам търпение да заспя и да сънувам. :)
цитирай
2. анонимен - сънищата, сбъднати молитви или ...
02.04.2008 22:48
Защо се чузим на Deja vu ... нещо като сън който е бил или действителност която май ще се случи ... а сбъднатите молитви са мечти в действие
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: julllinkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2236774
Постинги: 205
Коментари: 2720
Гласове: 7223
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031