Прочетен: 2335 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2009 15:21
За бившите връзки, телефонните разговори и моментите, в които си скапан...
“Здравей, спиш ли?” – каза му плахо ТЯ.
„Не, в бар съм, пия. Защо плачеш? Какво се е случило?”
...Преди този диалог, беше изминал цял месец, откакто се разделиха.
Рядко се чуваха през този период, не се виждаха, не си пишеха. Всеки си имаше собствен живот и свое място в света.
В малкото случаи, когато се засичаха в нета, той се държеше студено: Сякаш не я познава като човек, така сякаш не е запаметил извивките на тялото й.
Тя пък си беше fucking queen of the night, затова краят на връзката изобщо не бе болезнен - така си мислеше.
До един момент обаче.
Този, в който тя стои сама и тъжна, а той все още разпознава гласа й.
„Ами, имам проблеми в бачкане и съм разстроена. Плача 3 - ти час и мисля, че ще се побъркам. Исках да чуя глас на приятел”
Евата на Джани Родари е искрена и адски достоверна. Наистина вече 180 кръгли минути излива кофи със сълзи, реално започва да се притеснява, че ще умре – я от болка, я от неразбиране... или от загуба на течности в крайна сметка...
За нея е напълно нормално да се сети за НЕГО точно сега– за човекът, който правеше поне малко по-лесно ежедневието преди време.
„Е, кажи какво стана?”
Разказа му набързо: За мъките с университета, битовите shit – ове, работата, екзистенциалните си драми.
По време на целия разговор реди накъсано как не знае каква е концепцията на целия шибан свят, как й е писнало от всички очаквания спрямо особата й, как никога повече няма да пише нищо.
Има сто килограма идеи в главата, но й трябва помощ все пак. Целият разговор е придружен от хлипане, безпомощно задавяне и свличането й с мобилния в ръка.
Или просто с ритници върху случайни вещи, попаднали пред очите. Едни такива удари с крак, наподобяващи яростта и отчаянието, с което иска да изрита и цялата Вселена.
В тези моменти той задава дежурното: „Какъв е този звук”, а тя условно казва „З..би”
... Предупредих ви, че афектираната жена си е жив дявол, че и отгоре.
„Виж, успокой се, моля те и ми кажи конкретно какво се е случило”
„Нищо не става. Нищо не е като хората. Светът е виновен. И ти не ме разбираш, мамка му. И гладът в Сомалия е шибан. И аз не знам какво се случва и как трябва да постъпя. Никой не ме обича. Какво да правя” – продължава да пелтечи откъснати Вселенски тъпизми геройнята.
„Стегни се, де, супер си”
С тази реплика той предизвиква умиление, но нашата мацка решава да му реагира като типичен олигофрен, тоест: продължава да поддържа тезата "колко е сама" и да очаква всички да знаят и да се съобразяват с нейната прословута чувствителност... Протрито като стар лист хартия, нали?
„Писна ми да „се стягам”. Достатъчно съм го правила. Извинявай, че веднъж годишно и аз съм жена и рева и мрънкам. Тъпо е, знам, но просто имам нужда да ме спасиш в момента. АБЕ, КОПЕЛЕ, ТИ НИЩО ЛИ НЕ РАЗБИРАШ”
Флацетът на ТЯ се покачва и започва досущ да имитира деменция. Знае, че телефонната й жертва няма нищо общо, осъзнава, че не може да й помогне в момента, въобще разбира колко е идиотска цялата концепция на разговора... Но на нея й писва понякога да се опитва да бъде съвършена.
Няма сили да редактира всички неща в живота си.
Просто иска да излее някъде всички емоции и да направи day off на копчето на съзнанието.
Отсрещната страна на разговора също го знае, между другото.
„Ок, искаш ли да дойда у вас, просто ще си легнем и ще те гушна”
Леле, колко изкушаващо звучи!
Но всички знаят как ще завършват тези неща – с по бира, разговор и секс. Защо? – Защото познавате аромата си.
Понеже е близък, успокояващ и се запечатва в тъпото феромонно съзнание за изминали месеци.
Не, не и не. Не бива така.
„Изморена съм, утре имам езиков курс, май ще си лягам. Мерси, че ме изслуша, по-добре ми е сега. Ще се чуем утре за по бира, ой”
„Помисли си, да се срещнем все пак”
„Не, наистина ще спя. До скоро”
...Моята геройня има нужда от прегръдка, но се страхува. Не иска да се връща пак към този цикъл. Не иска да е зависима от „гушкането” или от него.
Защото ТОЙ няма да остане до нея след това.
Тя също.
Защото й е писнало да има толкова хора край себе си, но никой, когато има нужда.
Защото е в пролетна депресия ....Знам ли и аз, не я разбирам тази девойка.
Но поне се успокоява взаимно с ответника на разговора за всички гадости, ей така: За доброто старо време, родните оператори и гушкането.
20.04.2008 22:29
Човек трябва да се научи да преживява нещата, според мен, за да добие имунитет и някаква резистентност. иначе върши глупости и сам се скапва - кому е нужно?
Но, вече съм щастлива да споделя, че се чувствам в добра форма. Заредена, себедостатъчна и ентусиазирана. :))))))))))Един вид-завръщам се към позитивното АЗ:Р
P.S. A Song To Say Goodbye...не го казвай на мечтите си.:)
28.06.2008 05:01
Абе, игра, която няма смисъл. Само да ... като биг брадър. Докато пикаят другите, той гледа. Тъпо. Ще пикая за него по друг начин, и пак нищо няма да разбере. ще му пускам фалшиви филмчета, докато се побърка от следене и неосмисляне. Определено биг брадър е тъпня. Имам предвид следенето, не предаването, което е интересно. Виждаш живота отстрани.