Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2008 03:06 - Едно твърде дълго заглавие....
Автор: julllinkata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2335 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 21.09.2009 15:21


 За бившите връзки, телефонните разговори и моментите, в които си скапан...

Здравей, спиш ли?” – каза му плахо ТЯ.

„Не, в бар съм, пия. Защо плачеш? Какво се е случило?”

...Преди този диалог, беше изминал цял месец, откакто се разделиха. 
Рядко се чуваха през този период, не се виждаха, не си пишеха.  Всеки си имаше собствен живот и свое място в света.
В малкото случаи, когато се засичаха в нета, той се държеше студено: Сякаш не я познава като човек, така сякаш не е запаметил извивките на тялото й. 
Тя пък си беше
fucking queen of the night, затова краят на връзката изобщо не бе болезнен - така си мислеше.
До един момент обаче.
Този, в който тя стои сама и тъжна, а той все още разпознава гласа й.

 „Ами, имам проблеми в бачкане и съм разстроена. Плача 3 - ти час и мисля, че ще се побъркам. Исках да чуя глас на приятел”

Евата на Джани Родари е искрена и адски достоверна. Наистина вече 180 кръгли минути излива кофи със сълзи, реално започва да се притеснява, че ще умре – я от болка, я от неразбиране... или от загуба на течности в крайна сметка...
За нея е напълно нормално да се сети за НЕГО точно сега– за човекът, който правеше поне малко по-лесно ежедневието преди време.

„Е, кажи какво стана?”

Разказа му набързо: За мъките с университета, битовите shit – ове, работата, екзистенциалните си драми.

 По време на целия разговор реди накъсано как не знае каква е концепцията на целия шибан свят, как й е писнало от всички очаквания спрямо особата й, как никога повече няма да пише нищо. 
Има сто килограма идеи в главата, но й трябва помощ все пак. Целият разговор е придружен от хлипане, безпомощно задавяне и свличането й с мобилния в ръка.
Или просто с ритници върху случайни вещи, попаднали пред очите. Едни такива удари с крак, наподобяващи яростта и отчаянието, с което иска да изрита и цялата Вселена.  
В тези моменти той задава дежурното: „Какъв е този звук”, а тя  условно казва „З..би”
... Предупредих ви, че афектираната жена си е жив дявол, че и отгоре.

„Виж, успокой се, моля те и ми кажи конкретно какво се е случило”

„Нищо не става. Нищо не е като хората. Светът е виновен. И ти не ме разбираш, мамка му. И гладът в Сомалия е шибан. И аз не знам какво се случва и как трябва да постъпя. Никой не ме обича. Какво да правя” – продължава да пелтечи откъснати Вселенски тъпизми геройнята.

 „Стегни се, де, супер си”

С тази реплика той предизвиква  умиление, но нашата мацка решава да му реагира като типичен олигофрен, тоест: продължава да поддържа тезата "колко е сама" и да очаква всички да знаят и да се съобразяват с нейната прословута чувствителност... Протрито като стар лист хартия, нали?

„Писна ми да „се стягам”. Достатъчно съм го правила. Извинявай, че веднъж годишно и аз съм жена и рева и мрънкам. Тъпо е, знам, но просто имам нужда да ме спасиш в момента. АБЕ, КОПЕЛЕ, ТИ НИЩО ЛИ НЕ РАЗБИРАШ”

Флацетът на ТЯ се покачва и започва досущ да имитира деменция. Знае, че телефонната й жертва няма нищо общо, осъзнава, че не може да й помогне в момента, въобще разбира колко е идиотска цялата концепция на разговора... Но на нея й писва понякога да се опитва да бъде съвършена. 
Няма сили да редактира всички неща в живота си. 
Просто иска да излее някъде всички емоции и да направи
day off на копчето на съзнанието.
 Отсрещната страна на разговора също го знае, между другото.

„Ок, искаш ли да дойда у вас, просто ще си легнем и ще те гушна”

Леле, колко изкушаващо звучи!
 Но всички знаят как ще завършват тези неща – с по бира, разговор и секс. Защо? – Защото познавате аромата си.
Понеже е близък, успокояващ и се запечатва в тъпото феромонно съзнание за изминали месеци. 
Не, не и не. Не бива така.

„Изморена съм, утре имам езиков курс, май ще си лягам. Мерси, че ме изслуша, по-добре ми е сега. Ще се чуем утре за по бира, ой”

„Помисли си, да се срещнем все пак”

„Не, наистина ще спя. До скоро”


...Моята геройня има нужда от прегръдка, но се страхува. Не иска да се връща пак към този цикъл. Не иска да е зависима от „гушкането” или от него. 
Защото ТОЙ няма  да остане до нея след това.

Тя също.

Защото й е писнало да има толкова хора край себе си, но никой, когато има нужда.

Защото е в пролетна депресия ....Знам ли и аз, не я разбирам тази девойка.

Но поне се успокоява взаимно с ответника на разговора за всички гадости, ей така: За доброто старо време, родните оператори и гушкането.

 






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubima - . . . . до болка позната ситуация. . . . ...
19.04.2008 07:55
....до болка позната ситуация.......с малката разлика, че мен нямаше кой да ме изслуша)))е времето само ми помогна)))
цитирай
2. анонимен - ей приятелче ...
20.04.2008 22:29
щом душата ти иска ... не я спирай ... плачи, гушни се до мига ... открадни си сила и продължи ...
цитирай
3. julllinkata - анонимен:
23.04.2008 22:42
Въпросът е, че душата ми от всичко най-силно иска да не е зависима от болезнени и безмислени цикли:)
Човек трябва да се научи да преживява нещата, според мен, за да добие имунитет и някаква резистентност. иначе върши глупости и сам се скапва - кому е нужно?
Но, вече съм щастлива да споделя, че се чувствам в добра форма. Заредена, себедостатъчна и ентусиазирана. :))))))))))Един вид-завръщам се към позитивното АЗ:Р
цитирай
4. veronicka - :)
30.04.2008 20:15
Миличка, получаваш една голяма прегръдка(не съжалителна, а разбираща и топла)!Заради това, че признаваш пред себе си, че колкото и да се опитваш да си съвършена, имаш нужда от някой.Затова, че колкото и прекрасна queen of night да си, ти искаш да ти просто момичето на някой.Затова, че си си ти, че плачеш, че вярваш в умни и глупави неща, ще оставаш усмихната дори изпитвайки тъгата.Един друг Той, също така както този Той от прекрасния ти разказ, се вмъкна в моя живот, после спря да пише, спря да се обажда, а милите думи и предложенията за гушкане не помагаха.А изразът "идеална си си" криеше след себе си едно недоизказано "но не за мен"...Гушкам те още веднъж и не те пускам!:)
P.S. A Song To Say Goodbye...не го казвай на мечтите си.:)
цитирай
5. julllinkata - :)veronicka
02.05.2008 14:33
Благодаря за топлите думи и прегръдки..."Но не за мен" е долу горе разковничето на разделите - винаги:)Но със сигурност няма да се даваме и най-малко с мечтите си ще се сбогувам:))))Само напред и само позитивно!
цитирай
6. placebo - ...
22.05.2008 20:43
(: ...
цитирай
7. анонимен - нищо не каза..
28.06.2008 05:01
.. за Празнотата! Тя е някъде там.. и дебне.. точно такива моменти й харесват, тогава изпълзява. Понякога е по-болезнена от физическата болка. Избягвай да влизаш в черната дупка, последствията са непредвидими. Ясно, че за да усетиш положителното трябва да минеш през отрицателното.. но нулата определено не е златната среда - това е Празнотата, тази гад :)
цитирай
8. viki11 - С цялото ми извинение, безсмислено ...
19.10.2008 23:14
С цялото ми извинение, безсмислено писание. Не се връзват нещата, не са оправдани. Нещо мислиш, а друго пишеш. Или просто следиш някого. Ама не знаеш нищо за него в крайна сметка.
Абе, игра, която няма смисъл. Само да ... като биг брадър. Докато пикаят другите, той гледа. Тъпо. Ще пикая за него по друг начин, и пак нищо няма да разбере. ще му пускам фалшиви филмчета, докато се побърка от следене и неосмисляне. Определено биг брадър е тъпня. Имам предвид следенето, не предаването, което е интересно. Виждаш живота отстрани.
цитирай
9. julllinkata - Вики
20.10.2008 09:16
Не е задължително нещата винаги да са "смислени":) Именно в това е цялата история - рядко виждаме живота си отстрани. Аз като погледна нещо минало си казвам "Леле леле, каква съм била идиотка!" И нали, ако "бях постъпила еди-как-си...". Но няма връщане назад. Затова хората сме си такива - понеже има емоции, чувства. Не може всичко да се планира и управлява. Просто понякога не се получава - в такива моменти просто сядаш и изливаш нещо:) Не казвам, че е "умно", но туй то положението - Понякога ме обхващат странни истерии:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: julllinkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2236826
Постинги: 205
Коментари: 2720
Гласове: 7223
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031