В този епизод: Юлия прекъсва сагата със сайта за малко, за да опита да си обясни защо никой не я е "гепил"; признава си колко разбира от футбол ; пълни ви главите с лични признания и чистосърдечно заявява, че обича мъжете....

Предисторията: Стоя в бар с разни познати и гледам Европейското. В интерес на истината познанията ми относно футбола се свеждат до: Световното през 94 година (имах дори тениска с надрусано изглеждащото кученце); няколко "мъжки" сбирки да гледаме мача (прецаквация, понеже аз трябваше да правя салати и пържени картофи); Green street hooligans (култов за мен филм).
При все този скромен набор информация ми харесва да съм там обаче. Опиянява ме атмосферата тип "пъб" и ....Кой ли будалкам, абе просто ОБИЧАМ мъжете. Приятно ми е  да съм в тяхната компания, допадат ми разговорите, харесва ме да сме приятели. Като така добре се разбирам с тези представители на фауната следва неизбежният въпрос, защо нямам никой до себе си? Странно, но и един пич ме пита същото: "Защо момиче като теб си няма гадже?" А сега де....
Срещи: Oh, my! Целият ми живот е среща. Случайна, непринудена и прекрасна.  Но откакто съм свободен електрон в света излизах и на няколко "уговорени". Минават добре, аз - гримирана и с усмивка, те - много мили. Говорим си за куп неща, но понякога се чудя защо не си задаваме най-важният въпрос: "Какво ни е накарало да се срещнем с непознат? Какво търсим и толкова ли сме отчаяни, по дяволите?"
Не знам защо не се е получило след срещите, просто може би още се търси мой еквивалент и другарче.
Зарибявки: Не мога да отрека, че се появяваха хора, към които питаех симпатии. Веднъж дори успях да повярвам, че съм влюбена. Но човек, който е бил женен се пречупва, вярвайте ми. То е като лафа "От веднъж п....с не се става". А не бе! И със сватбата е така - прекрачиш ли веднъж чертата, няма обратен път. Съответно ми се струва нормално да очаквам нещата да се разиват все в някаква посока. Зарибявките ми се струват твърде много загубено време, емоции и нерви....Поне на теория:) Това води и до друга подточка:
Сексът: Разбира се, че не става без него. Но като ще е секс да е. Като ще е редовен (с един човек имам предвид) направо си клоним към графа "гадже". Ама не би. Нали споменах, че искам нещата да се развиват и да са ясни?...Объркващо е знам! Проклет затворен цикъл.
Критериите: Както и да звуча, определено съм момиче, което дава шанс на хората. И не, не ми пука дали ше ме черпят "кифенци", мойчкия дали кара БйеЙемВйе или Трабант и дали носи тениска на "Гучи го Сучи". Единственото, което ме интересува е човекът срещу мен да се чувства щастлив, спокоен и стабилен. Как и по какви причини - той да си определя. Свободна държава сме:). На ден се сблъсквам с толкова комплексирани, хвърчащи и изтрещели хора, че не мога да понеса и моята половинка да е такава. Сериозно! Оф, за това може да се напише цял роман, но както и да го въртя - позитивните пичове са с предимство.
Очакванията: Както обясних наскоро - Голямо момиче съм. За всеки човек имам отделна папка и профил в мозъка, колкото и да се държа като ударена. Тоест, мога да преценя какво да очаквам. Ако ме изненадат приятно - чудесно, бати бонуса. Ако не - голяма работа. Но най-малкото, което очаквам е да са ясни и точни хората спярмо мен. Звучи елементарно, нали? Аха, но явно не е...
Дали съм "мъжко момиче": Обичам да кокетнича, което би трябвало да ме отдалечава от "мъжкарана". От друга страна последния път като попаднах на женски разговори "колко му е", "пречат ли ти космите" и "как се бориш с целулита" щях да си прегризя някоя артерия, честно. Да не ви казвам, че изказвания по този въпрос съм чувала в такива крайности, та чак съм започвала да се чудя къде се навъдиха толкова специалисти по "Юлетология". Мани ти, да видиш чудо! Последният хит беше: "Ти си мъж в твърде успешно женско тяло". Мхмхмх. Ми и аз да съм мъж няма да се обвържа с мацка с тази характеристика хаха
Липсва ли ми да имам някой: Е, разбира се. Като нормално човешко същество понякога ми падат батериите, изпитвам маниакална нужда да се грижа и да се гушна. В крайна сметка биологично е заложено да не си сам, според мен. Но чак пък да се тръшкам и самосъжалявам, не. Опитвам се да мисля позитивно и да си обяснявам периода като част от цялата верига. Освен това, да не ви дразня, но добре си прекарвам...:)
Как замествам тази липса: Ако ви кажа: с много приятели, бира и излизания, това ще е само част от истината. Другата половина е: обичам да се вглеждам в детайлите. На града, на хората, на ВСИЧКО. Така винаги имам за какво да мисля и не си вкарвам дебилни терзания в главицата.
Щастлива ли съм: Разбира се! Имам прости правила за съществуване: хумор, самоирония и позитивизъм. Когато ги следвам, всичко си е fucking jolly good:)
Защо в крайна сметка си нямам гадже?: И аз се чудя понякога. Такава мила девойка, която винаги вдига капака на тоалетната чиния освен това...Явно не съм срещнала достатъчно голям идиот, та да се държим за ръка. Хаха. Но най-пространствено мога да ви отговоря с цитат от "Графитите на Белград":
"Всяко ЗАЩО има своето ЕБА ЛИ ГО"

:) Извинете, че ви загубих времето с този пост:)