Като дете мечтая да шляпам из локвите
но дали калта няма да изцапа и двама ни?
Прекалено тежка съм май...
На моменти ми се иска да съм като дамите с роклите
но такава покана за нас би означавала край
Затова ми се иска да остана момичето
с нецензурни думи, с цигара в ръка
и да шляпам из блатото на надеждата
че някъде в детето е скрита жена

Направи го. Никой не може да те спре. Най-малкото пък ти самата.
А това: парче по пърче глупости е добре. Не си сама. Цялото човечество те съпровожда, защото си.
поздрав
Silence

Никой не обича да го калят. Е, поне аз така мисля.
Срещала съм, на някои гадостите им харесват. И да се самоунижават също;

Само мечтателите успяват да добавят нещо добро към нашия свят, Юле. И децата. Всеки от нас си е изтърсвал калта по крилете... :).

Вики, а ти вземай бързо стирката и белината, че май се поизцапа нещо.

Юле, ето ти един добър събеседник:

БИБЛЕЙСКИ МОТИВ

Борис Христов

Живея в ъгъла на тоя свят, където
човекът е навел глава над своята чиния.
И дъвче яростно... И отброява часовете
адамовата ябълка на неговата шия.

Това ли си представях аз, когато малък,
размахал стръкче лук из прахоляка,
търкалях слънцето като яйце... и лягах
да спя до него в дупката на мрака.

И мен ли бе избрал безмилостния господ
да видя как веднъж крадецът на квартала
целуваше жената на учителя... и потни,
телата им димяха в лятната омара.

Ала когато изпълзях от буренясалото детство
и моя нос опря на Голиат в ботуша,
разбрах, че глупостта с черпака си надвесен
ще ме преследва цял живот и ще ме суши.

И аз реших да ида при поетите тогава
и там да угася главата си запалена...
Но черните овце живеят настрани от стадото -
не искат те да ги дои стопанина.

Видях ги да изкачват билото на планината
и да събират камъчета за Давидовата прашка.
А сам Давид лежеше като бог в реката,
за да не вижда никой дяволската му опашка.

ПЛАВАЩ РЕСТОРАНТ

Ядем и пием и очите ни блуждаят
към позлатените ключалки на жените -
удавени в меда, мухите лакоми не знаят,
че няма вече никога да литнат.

Земята като плаващ ресторант се носи
в студеното побъркващо пространство.
И няма бряг спасителен сред космоса,
където да отдъхнем от пиянството.

Свирачите, които управляват танца,
превърнаха човека на хармоника...
Но от законите базмилостни на дансинга
главите ни са пълни с беззакония.

Докрай разпасали колана на душите,
бесуваме като пирати, не видели суша,
и в дяволския танц на лакти и копита
нозете боси бягат от ботуша...

И както скачаме из въздуха да хванем
протегнатата длан на боговете,
повръщаме коремите си в океана
и плюеме желязо към небето...

Певицата-луна, отдавна прелъстена,
лежи разголена - с поли на кръста.
И от сокаците на тъмната вселена
се чуват писъци и викове до късно.

А слънцето - началникът на светлината,
мълчи, готово всеки миг да кипне.
И като гледа накъде върви земята,
скубе косите си и върху нас ги сипе.

© Борис Христов

На мене ми се струва, че няма добър човек, който да не се е чувствал изкалян по някое време в живота си.

Да съм ти казвала скоро, че си ми най-любимата жена и много те обичам?:))))))) Стихотворенията са супер, знаеш мнението ми де:) ааа, забравих: и най-любимата майка:Р Не че има съществуваща конкуренция, но все пак да знаеш, че си върха!!!

светът нямаше да бъде интересе :))