Към 28.08 трябва да взема някакви пари...
Не че като си платя наема и сметките няма да съм финиширала, но все пак си имам ритуал.
Винаги, когато взимам пари:
1) Вечерям навън
2) Купувам си нещо дребно
3) Мисля малко по-спокойно върху живота
4) Хващам си такси - до където и да е
Този път не направих изключение.
 Съответно взимам някакви кинти и започвам да работя по схемата.
Муц муц. Първо мисля за най-близките си....Е па, какво по-близко и вярно същество имам от духовната сестра? Минавам през тях, купувам бира и засядаме да попиваме жега на нейния балкон. Говорим си...Все едни сериозни неща. И Пак с кретенски оттенък. Обсъждаме колко беше лесно в първи курс, колко сме били окрилени от целта да учим....И като завършваме какво правим????? Не е справедливо, твърде е пресиращо някак! Но измисляме някоя безумна идея, която е неосъществима, но забавна и продължаваме да се хилим. Подпрели пръсти на ръба на терасата, седнали на земята, вярващи че всичко ще се подреди красиво и елементарно - Дееба идеалистките сме! Но май така и трябва:) Иначе можем спокойно да се погребем. Такива сме си. Добре, че е тя за подкрепа... 2. 50 за PVC Загорка.
Муц муц за Чао. Някак окрилена хващам 76. Слизам на трета спирка и се мятам на жълта кола - иначе ще развяля ритуала. : "Накъде, госпожице" - "Към Попа" - "От къде искате да минем?" - "Булевард "България", "Нансен", от там ме оставете до първият светофар след НДК, мерси"...Някак наизуст произнасям.
Таксито паркира. 3.20 - Мерси, всичко добро!
Шматкам се безцелно. Следващата уговорка е чак в 22.00 часа, тоест имам близо 120 минути за убиване.
Минавам през Канала. Книги!!! Ехааа! Докосвам ги нежно, ровя като шибан плъх в кашоните. Спирам се на две. Чак тогава поглеждам мъжът, който ги продава. Казва ми: "За 5 лева са ваши, мило момиче". 5? Че това са пари за две бири...Не е ли смешно и 2 книги да струват толкова??? Да, взимам ги. Благодаря, и на вас всичко добро ви желая:) 5 лева!
"Искате ли пликче?" - "Не, мерси, ще си ги нося в ръка. Затрупана съм с PVC торбички и без това" - "И на вас всичко хубаво" - УСМИВКА:)
Сядам в Cross point. Замислям лека вечеря, няколко (около 100 страници), 2 бири и това е. 
Салата, 3 Becks-a и някакви картофи: 12 лева. Ок, оставям и 14. Днес съм решила да не мисля за пари и без това.
На прибиране си купувам кутия GD - 2.50.
И не, не ми е  хубаво, че съм похарчила тези пари. Това няма грам занчение.
Радва ме, че по всички инстанции, обслужващи сектори и прочее съм раздала усмивки.
Понеже хората наистина забелязват! Все още! Слава богу! 
Продавачът на книги ми намигна някак съучастнически.
Сервитьорката в Cross-a ми се усмихна, защото не я юрках.
Продавачът на цигари изглеждаше по детски притеснен. 
Хората в пъба изглеждаха толкова безрасъдно щастливи....
Прибрах се с 4 глави от книга повече, няколко килограма позитивизъм и ИСКА МИ СЕ - вяра. Че хората все още забелязват тези неща! 
Понеже, ако няма стимул да харча с радост, за мен не съществува и причина да изкарвам пари. 
Защото, ако животът толкова се е одърпал, та да не можем да се усмихваме....Ебати, ще живея в манастир.
Ако не забелязваме дребните жестове и енергии, как да очакваме битието ни да се подреди от самосебе си?
Към 28.08 това бяха добри изхарчени 30 лева.
Някак си така, щастливо останали в покупко-продажния цикъл.:)))))))

като бях хлапе и получавах дневни, молех баща ми да ми ги дава наведнъж за седмицата. На въпроса - защо са ми накуп, нещо голямо ли искам да си купя - казвах " Не, тате, ей така, за самочувствие":)). Всъщност по-късно осъзнах, че не парите дават самочувствието, а възможността да си позволеш дребни удоволствия с тях:)))

Именно:) И освен това като си спокоен имаш повече възможност да забелязваш хората. Лелката, която продава пръстени, чичкото с картините....Абе всичко е някак по-позитивно. На мен парите ми трябват единствено по тази причина: Да знам, че има къде да спя, с какво да се нахраня и евентуално да се чувствам оценена. Всичко друго е загуба на време и енергия:))))))

но не го показват, а по-хубаво от истинската, ама наистина истинската усмивка няма :)