О4.01 часа, 30/08/08
Още вися в нета. Преглеждам разни стари курсови, сайтове, чета....Остават ми 13 изпита да се дипломирам - адски е лесно. Защо тогава така съм се уплашила и полудявам при тази мисъл? Ааа, да, сетих се - понеже установих, че висшото ме учи главно как:
- за кратко време да се справям с обем информация
- да имам нерви
- да спра да си играя с косата, когато съм нервна и притеснена. Поне на изпит. ("Момиче, не издавай, че не си уверена. Ти трябва да си професионалист! Браво, 6 ти пиша в книжката. Мислех, да те скъсам - последна си, станал съм в 8 сутринта, сега е 8 вечерта. Нищо, оставяш ме с приятни впечатления, лека вечер ти желая. Отивай да го отпразнуваш")
Та, стои Пипилота и си сплита кестенявата (извинете) коса на 2 плитки. Оглежда се в отражението на прозореца и си казва - "Ехх, защо не съм толкова хубава и като излизам, ами само в нас се чувствам така комфортно?"
Виктоалия аха да замълчи. После сухо отронва - едно бяло Виктори за мен. Друго какво ми остана...
Трансперанта се чуди кога стана толкова открита. Има нужда поне от две три пердета, да избяга от хората замалко. Но не би. Не й се отдава просто. Контактува ли - открита е. И ранима. И болезнено позната. Но на кой му пука, тя си е такава.
Ментолка разсъждава "Колко беше лесно, когато си мечтаех да следвам. А сега? А сега какво да правя? Трябва ми нещо свежо, мента - НЕ. Сбъднати мечти - малее, колко изморяват! Какво да е това свежото, де?"
Ефраимова се цупи - Тя е толкова сериозна, че чак страх да те хване. Гледа предните хлапачки с любовно майчинско чувство, но някъде на дъното на душата й се прокрадва мисъл, че трябва да успее. Има планове в главата си, има цели за постигане. Леко педантична, манияк на тема препарати...И може би тъжна и изплашена, че не може да забрави пиратските кораби.....
Дългият чорап е лесна - тя има нужда просто от чифт жартиери, финно тъмно лилаво бельо и може би малко обич след еротиката. Ок де, това не е така трудно достижимо.
Но въпросът е, че цялата Пипи се тресе от идеята какво ще прави с живота си занапред....
И толкова й липсват детските радости.....
А така добре й стоят тези две плитки....
Защо няма кой да я види, макар и тайно сега?
(фикция, нищо общо с авторката на поста:)))