Набутваме се отново в колата и най-сетне потегляме към Иракли.
Странно, но точно днес всички са се сетили за мен! Явно все пак телепатията и био енергията ми е с висооок левъл:)
Съквартирантката ми от Индия ми звънна: аз още под въздействие на плажната магия й казах - Ако пак се омъжвам ще е на плажа на Емона! Стягай си куфарите, слънце.....само заради ивицата си заслужава:) Целувки, обичам те! Хаха
После се обади един приятел от Канада. Спомнил си, че съм на морето и изпитал силна нужда да ме чуе.
Супер, ок. Разпратих слънце и усмивки и из другите части на света.
Достигаме до заветната цел - кръчма с бира, цаца и други задължителни за лятната идилия неща.
Там обаче нещо ми "увехна".
Иракли! Прочутата "застрашена местност", място на което ходят повечето ми познати.
Еми да, но за мен е със статут Смокиня, Рибката, Камен бряг.
Твърде ми се комерсиализира.
Не ми харесва да отида сред природа и да слушам на макс увеличена "5"nizza", "DRS" and stuff.
Сори, знам че звучи леко надуто и тъпо, но може би остарявам...хаха.
Ако исках да слушам "И ,копеле, как се размазах" щях да си стоя на Лодки.
Не съм си вдигнала задника на сумати километри само за да се напия - това и в нас го постигам.
Имам нужда от тишина, наистина природа и един по-спокоен свят.
Не ме разбирайте погрешно - ок, музика, музика. Веселби, шматкане, прекрасни изтрещели хора. Уважавам си ги и ги обичам.
Но природата за мен не е това. Писнало ми е от ежедневието, искам малко да се потопя в някак древна самота, класическо сливане с водата, мисли за по-различни неща от "като съм зле съм най-добре".
Затова тази почивка беше толкова специална.
Понеже ми е до горе от хора, които смятат, че със смяна на локацията ще сменят себе си....А правят пак едно и също.
Защото наистина си починах и се чувствах окрилена, щастлива, позитивна към всичко и всички.
Ох, отплеснах се:)
Така де, изпихме си бирите, изядохме си цацата (която беше прекрасна всъщност:)) и отидохме на плажа.
Иракли? Тази "дива местност"? Пак с чадъри и плажна кръчма - стига молА ви!
Е, поне отидох, видях и казах: От Емона по-хубаво няма:)
После се завърнах към Бургас......за там вече знаете:) Лятна любов, тинтири минтири:)
Ох, сега и снимки ще кача - стискайте палци:)
PS. Дано не съм ви отегчила до смърт с ..хммм...подобието на пътепис:) Пожелавам на всички вас едно прекрасно море, много слънце и хубави емоции...Па то нека идва есента:)

бих казал :)