След като 10 минути вятърът ни брули, нагледали сме се с бинокъл и провеждаме още няколко възвишени констатации ала "Гледай тази лодка каква е малка, а корабът колко голям" (не се смейте, това са си мъдри житейски заключения хаха), решаваме да се смъкнем към онзи голееем син гьол.
По пътя виждаме бадем и как пък ние няма да се върнем в праисторията - ще ловуваме растителност. Баща ми и Мишолетка имат зверска тактика: Той паркира колата и тя се покатерва и лакомо обира почти всички пресни бадеми. Ех, от глад няма да се умре...не че нямаме и сандвичи за половин Судан в колата.
Както и да е:)
Минаваме през някакво село...или по-скоро прилича на вилна зона.
Човече, сякаш си във филм на Тарантино. Пусто, прашно, слънцето пече, та се къса. Малкото образи, които засичаме са си баш баш типажи. 
 - Брадат рибар в напреднала възраст и в отлично здраве. Сякаш е изкаран от роман на Хемингуей! 
 - Жена му, свръх мощна, по цици, чисти риба в двора.
Ох, не искам да си представям какво правят следобед или вечер. Но е някак опияняващо!
Питаме ги как да стигнем до плажа и те любезно ни насочват.
На мен в главата ми кънти точно "тъддддъъмтъъъмтъъъмтъъъм" (опитайте се да визуализирате саундтрака на Тарантино:))
Разделяме се с тях и се спускаме по уречената черна пътека (с кола все още).
Ето го и него!!!!!
Цялата ивица е с минимални размери, но е като откраднато кътче от шибания рай!!!!!!
Няма чадъри, пищящи хлапета с нервни майки, водорасли и чалга крайбрежни кръчми.
Има само фин пясък, лазурно чиста вода и четирима плажуващи.
Юлето с бесен ентусиазъм пльосва рогозката, сваля лятната шапка, запокитва горнището си на една страна и се затича към водата.
О, неее, прекалено е хубаво!
Ландшафт по поръчка - В началото е плитко и вместо да се оплиташ в лигави водорасли стъпваш по дъно, което нежно гали стъпалата ти.
Близо до носа има течения, така че водата на места е ту топла, ту студена. Като ти писне чая, преместваш две крачки и те поглъща приятен хлад.
На мястото на "гларуси" с идиотски реплики за свалки има просто четирима ловци на рапани.
Не ме зяпат дори, когато оглупяла от щастие се навеждам над единия (все още съм си по цици, нали) и го питам как да чистя рапаните.
Това си е морето! Истинското такова! Спокойно, естествено, човешко!!!!
...(продължава)

Не рабрах. Какво пък против тях имаш? Дай боже, някой ден да си и ти "нервна майка". И все още да пишеш в блога :)
Предполагам, тогава ще се възмущаваш от "дивите младежи", опитващи се да превземат плажа, пренебрегайки "пищящото ти хлапе".

Пийс.

Не само нямам против чеветата, ами си мечтая за такива. Правила съм (безуспешни:(() опити, гледкала съм малкото си братче (на 3 години).Под "нервна майка" имам предвид едни кифли дето по божия благодат са забременели,ама само ходят,бият си децата,дърпат ги нервно за ръка и в стиснати като кокоши анус устни повтарят "Нее,няма да влизаш във водата!" "Неее, не си играй в пясъка" "Аааа, пак ли се изцапа, сега па ше трябва да те мия - ти си ужасно дете,да знаеш ше те вземе Торбалан". След което се пльосват пак в чалга крайбрежната кръчма и навирено споделят с приятелките си: "Тоя мойчкия да се благодари,че има умна/способна/детеродна жена като мен. И,мила,казах ли ви че ше ми купи онея ботушки...Амаха,разбира се". После пак към детето - "Ти си ужаснооо дете" (тука не се знае защо точно,тя се чувства длъжна да го изквичи майчински). Типичната идилия "Пепи, дай една бира, ма" нещо не ми го вдига. Никъв див младеж не съм, напоследък като стара зелка съм се размислила хахха:)))) Пийс и на теб:)И ти благодаря за пожеланията - дано, дано:)))))))))