Събуждаме се. 
В почивните си дни не пием кафе - това го правим иначе заедно, нещо като ритуал, като малкото откраднати минути сутрин преди работа.
Но днес е събота. Неработен ден след тежък петък.
Изскачам от леглото, ивършвам машинално миене на зъби и лице и с усмивка ти казвам - "Мило, искаш ли да ти направя супа?"
Ти, разбира се, ме целуваш нежно и ми казваш "Да".
Какво ми трябва?
Тарелка пилешко, 5 картофа, 2 моркова, 2 чушки (една зелена и червена), кутия царевица, връзка магданоз и опаковка заквасена сметана....И ако още нещо се сетя.
Подскачайки отивам до магазина. Пазарувам с най-широката усмивка.
"Ще готвиш пак,а?" - подхилва се магазинерът
"Мммм, дааа" - отвръщам му и аз.
"Ех, Приятелят сигурно е доволен" - намигва той.
"А, моля моля, Съпругът е!" - държа да отбележа!
Разпитвам го как са децата, той ме пита как е с ученето, усмихваме си се пак за Чао. Затова обичам квартални бакалии - човешкото отношение е друго....
Прибирам се, влизам в кухнята и надувам Depeche. Пеейки, поклащайки ханша (особено еротично хаха) и белейки картофите не съм усетила как влизаш.
Прегръщаш ме и с лека целувка зад ухото ме стряскаш.
"Хей, не прави такива неща като съм с нож в ръцете! Хаха"
"Извинявай, че те стреснах."
Говорим си за всичко, за нищо също. Не знам как се говори за "нищо", но с тия изпразнени от снощи глави го постигаме.
Разпитваш ме какво точно ще правя със супата...
Ех, инат рогат добитък! Нали ти казах, че не обичам да ми се месят, особено като готвя!
Но все пак - ами ще сваря част от нещата, накрая ще смеся сметаната, магданоза и царевицата в една купа, ще им сипвам супа и рабърквам постоянно, за да стане застройка. И дааа, подправки - много. Обожавам ги! За мен в тях е магията.
Не че си ме чул, но пак ме целуваш.
"Ще стане добре" - чувам те да произнасяш.
"Ох, разбира се, с толкова любов го правя....а и да не стане ще отидем в ..... да ядем супа ахаха, нали?" - още по пижама, но усмихната казвам аз.
Започва Sister of night.......Знае, че е една от любимите ми песни и млъква. Само ме попива с очи. Как режа, припявам, търча между котлоните. Но не ме прекъсва!
"Хееей, сещаш ли се, че скоро имаме годишнина?" - видимо оживена.
"Разбира се" (да бе, ако го нямаше на хлката, дали? хахах)
"Обичам те, нали знаеш?"
"Да, Буба Мара, аз също!"
"Хммм, я да видя как ми върви супата"
Ок, готова е.
Правя набързо салата, разсипвам и сядаме.
Както се храним една капка се стича по устата му....Облизвам я. От там забравяме за супата....
Дали ще изстине? Дали ние ще си омръзнем?
Или всичко може да се "притопля"?
Аз вярвам, че може:) А рецепти няма - има само чувство как да направиш нещо, било супа, било то връзка.
(2006 година)

Страхотно. Луди глави.
не може да не направя забележка
готвите заедно
какви са тези турски порядки
или се сменяте
поне магданоза да сложи

така по-бързо ще забравяте за супата.

Може да се притопля, има все по-модерни методи.
А защо ли всеки ден да не е такъв.

Сменяхме се:) И той ми е правил сутрин яйца, изпържени във филийка (много е гот). Ама, кой колкото може:))))) И варвам, че когато двама души преоткрият себе си, може всеки ден да е такъв. Пак ги има караниците, но е друго. Е, надявам се отново да изпитам същото чувство...някой ден:)))) За сега се опитвам да съм оптимист. Поздрави