Възползвайки се от "сиромашкото лято" рисувам последните си за годината спокойни картини.
Днешната изглеждаше така:
Млада жена стои в парка, пие кафе (знаете, че излъгах, нали? хаха - пие бира) и чат пат отмества поглед от книгата си. Премижва на следобедното слънце, поставя "стряха" на очите си с ръка и с умиление наблюдава играещите си дечица.
Гледката винаги ме зарежда с позитивизъм. Толкова щастливи изглеждат. Така красиви и наивни ми се струват. Pure energy.
Но, разбира се, все нещо ще прецака Творбата на Природата - ще разклепа боите.
В случая:
Приближава се едното чевенце до масата ми и с ококорени очички ме пита:
"Извинявайте, кой отговаря за батута"
"Какво, мишле?"
Ъм? Батут? Откъсвам се едвам от мислите си. А, да. Не съм го регистрирала, но сега забелязвам, че присъства в непосредствена близост, в дясно на ландшафта ми. Прави ми впечатление колко учтиво ми задава въпроса. Чак сега забелязвам, че стиска благоговейно и два лева в ръчичка.
"Не знам, но сега ще проверим и...."
Прекъсната съм от мъж на средна възраст, който изсумтява "Колко сте?".
"Двама"
Мда. с него има и една малка кокетна дама, която стои настрани от действието.
"Чичкото" ги инструктира кратко да дадат парите на "какичката" на бара и се измъква от сцената.

В този момент сякаш се разбуждам.
W.T.F. IS GOING ON?????
Не ми се вързва логиката. Верно, че съм тъпо парче, но все пак....
Това е парк, нали?
С детска площадка?
Ами, ако започнат да събират такса и за катерушките????
За пясъчника....
За пързалките....
Аз ли нещо бъркам, или "държавна" и чисто хуманна политика беше лозунга: "Да пазим децата, те са нашето бъдеще"?
Няма, бате.
Да се учат от малки, че живота е дилема - или баничка или батут. Оправяй се. 
Ок, за много неща се плаща в живота.
Но колко струва един изклецан батут? Някаква си тъпа надуваема къща. Бас ловя, че не е много. И от всяко детенце по 2 лева-опа, в джоба. Мизерия е, извинявам се. (Ако някой ден имам средства ще купя такъв, де го е)
Ясно, че целия свят е сбъркан (и винаги си е бил, стига сте обяснявали за "нашия век", "за града", "за финансовите кризи". Bullshits. Нищо не е ново!).
Но пък в него все още има толкова прекрасни неща. Едно от тях са децата, слънцето...абе много са!
Обаче ако някой ще се "замогва" от батут, предлагам:
Да таксуваме и цветовете - стига са се радвали на шарениите for free.
Да се прожектира "Списъкът на Шиндлер" от 3-ти до 5-ти клас. Нека си знаят, че е Г-А-Д-Н-О!
Да им подаряваме остри бръснарски ножчета за завършването (с диплома и указания за употреба в комплект)
Така плюс факта, че никой вече не иска да ражда/прави деца, заради "тежката ситуация", най-сетне ще се спре мрънкането от "пренаселената София", "трафика", "опашките"........... Просто до 2030 ще сме толкова малко, че нема да има грижи. Ама грам!
Започвам да излизам от слънчевата и спокойна идилия, в която бях изпаднала.........
В следващият момент обаче бесовете ми прекъсва отново далечно детско гласче:
"Ехаааа. МОжем да стоим, колкото искаме. Хайде да скачаме цял ден. Хайде ЕХАААА"
Моят малък събеседник хваща принцеската за ръка и се затичват към батута.
Малките им краченца ентусиазирано трополят, размятат раници и якета и започват необуздано да се мятат и смеят.
Пак се усмихвам. Картината ми отново е възстановена. Боите няма да избледнеят така лесно!
.........................................................
Хора, майната ви!
Извинявам се.
Да се шиба целия негативизъм, комерс, лудница, мрънкане, песимизъм.
Аз ще остана усмихната на следобедното слънце, наблюдавайки есенната красота и щастието на децата.
И ще се усмихвам.
И ще родя поне три.
А вие, ако искате продължавайте да говорите колко е тежко и отвратително всичко.
За мен е прекрасно

навсякъде е така...искат да си пълнят дебелите гуши отвсякъде. Колко съм се изумявала на такива глупости. Направо ни мятат векове назад, по турско, когато е имало данък дори за ходенето по земята. Кво да прелетим ли..? думи нямам..

капитализъм и пазарна икономика :)
Що си мислиш че "синята зона" и "жълтите скоби" си заслужават парите? Това че преди 100-на одини някой е казал, дай да за***м Търново и да направим София столица е довело дотова че сега 3 квадрата място за паркиране струват 1-2 лева за час :) А навремето по тия квадратни метри са тичали "чаавета" да гонят пилците из ма'алата.
Толкоз.

ние си го правим такова. и децата са най прекрасното нещо, което създаваме през живота си ( ще видиш).
както и да се комерсиализира животът, всъщност - дилеми винаги ще има. и комерс.
това е истината. важното е да мислиш, че живота е прекрасен. и да не му се даваш. :)) и в хубави и в лоши дни.

И на две ще съм доволна:))))))))) Еми, ха дано, някой светъл ден:)

Светът е какъвто всеки го вижда

Да се учат от малки, че живота е дилема - или баничка или батут. - хоухоухоух ^^

дори "майната ви" звучи художествено. Браво! Защото освен с истината около фактологията той въздейства и като слово.

сменила си зайчето :П

zaw - Точно това имах предвид. И ако всеки се отпусне, постарае се да се усмихне и се оттърси от собственото си блато, Светът наистина може да стане по-добро място за живеене.

troha - Благодаря ти за мнението:) Радвам се, че текстът ти е харесал. А понякога като кажа "майната му" мед ми капе хаха. Просто се разпускам така:)

анонимен - Някой ме беше заплашил, че спира да чете, ако не сложа моя снимка на аватара. Хей на: Лицето Желязкова, мокра като куче, но пък с намек за усмивка:Р

Юлка, толкова хубаво си го написала тоя постинг, че чак ме е срам да си сложана сухия коментар под него, но все пак:
1. Относно "Списъкът на Шиндлер" от 3-ти до 5-ти клас- съвсъм не е нова идеята. На нас като ставахме чавдарчета между 1-ви и 2-ри клас, ни водиха на „Време разделно” примерно. Да не би някое детенце още да не е стигнало до мисълта, че трябва да се мрази в тоя живот, или още пък не е разбрало кой точно да мрази. По повода ми хрумва една мисъл, която чух преди време-„Въпреки всички опити на родителите да възпитават децата си, те не губят мъдростта си до доста напреднала възраст.” или нещо такова.
2. Очудвам се, че „Чичкото” не се е намесил директно с въпроса „Пари носите ли?”
3. Присъединявам се към пакта за „Поне три деца”- детайлите ще ги уточним лятото
Хайде стига, че стана много дълго.
Целувки
Мими

Мисълта за "пазенето на мъдростта до напреднала възраст" е СУПЕРСКА:)))))) Ми, хайде, братовчедке Лари, давай да се стягаме и стига сме се момяли. Нали се разбрахме - до 3 години и двете под ножа. Само не забравяй да оглеждаш колегите;) хаха. Целувам те и аз, мила и се надявам да се видим скоро. Муц муц
Хамавата ти братовчедка и половина:)