Хаха.
Първо да ви кажа, че като чуя сентенция, афоризъм или мисъл започваща с "Животът..." и падам от смях.
То, ако някой назове точно за какво иде реч - или трябва да го застрелят публично или да му дадат Нобелова награда (и "Орден Стара Планина: и без това се раздават на поразия - Очаквайте за следващия 24 май да ги пуснат в продажба като сувенири).
Тоест, не ни е писано да знаем някои неща.
Животът е предназначен за живеене.
Странно ми е защо се опитваме да го набутаме в тясната рамка на клишетата си.
Както и да е.
Преди малко прочетох един коментар, който ме разсмя:)

"Не е нужно да се гледа толкова сериозно на живота. И без това никой не се е измъкнал жив от него"
 Хахаха, ммммдааааа. Аз затова обяснявам, че може да съм "несериозен" льольо, но поне съм щастлив такъв:)
"Животът е един от най-сложните"
Хайде бе!
Това го изцепи един познат. На 3 водки, все едни мъдри мисли спохождат хората.
Но всъщност е по-простичко: "Дииишай. Не дишаааай"
"Животът не е за всеки"
Ако щете вярвайте, но това е реплика на психолог. Хаха. Ооо, не. Тцъ тцъ
"Живот ли бе да го опишеш"
Това ще си го татуйрам някой ден......Не, не, няма описване. Особено вътрешния живот в главата на всеки тече с такава бясна скорост, че ако ще 300 ръце да пишат със скоростта на светлината, пак греда.
"Всичко е такова, такова е всичко"
Ъхъ:)
 
Звучи ви безмислено, нали? Подозирам, че причината е, че наистина Е.
Хахаха
Всички ние предъвкваме стари фрази. И никой не е открил новото 42. Както се казва: "Има три истини - моята, твоята и Истината".
Аз не искам да знам Истината. 
С "моята" съм запозната. 
"Твоята". Ако искаш - сподели:)