Блог :: Аз и Мунчовизма-съчинение без елементи на разсъждение

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.11.2008 19:01 - Аз и Мунчовизма-съчинение без елементи на разсъждение

Автор: julllinkata Категория: Лични дневници

Прочетен: 5297 Коментари: 28 Гласове:

(Или: защо ми харесва да съм идиот)

Информационно пренаситена, емоционално натоварена, осъзнато бясна, предимно подивяла....

Мм, такава съм днес.

Стоя и мисля интро към думите, които искам да изпиша...И стоя и умувам – и само стоя.

Копеле, няма достойно интро за позицията спрямо живота.....

Затова – направо:

Мунчовизма и далееечната му историята:

Имало едно време една много сбъркана идея за сценарии. Казвам ви, супер изтрещяла и неясна – уж трябвало да има градини, радост, веселие, но някаква си кака взела, че прецакала всичко. С отхапване на късче ябълка, представете си. Уха, тая е била по-способна и от мен да забърква каши....

Както и да е, така се случило, такива са фактите – и хей го на появил се и Мунчовизма

Мунчовизма в следващ стадии:

Явно не била достатъчна гаврата с глобалното Прецакване, ами то започнало и да се локализира – така възникнали държавите. А с тях: и управляващите ги, политиката, медиите, хомо сапиенс мнение. В частност се появили също -

Хората, които коментирали събитията

Хората, които плюели

Хора, които плюели по плюещите.....

Абре, станало едно чудесно презконтинентално, „общочовешко” и масово храчене.

Хубавото е, че всеки от всичко разбирал, та ако случайно си „заблудена овца сред стадо вълци”, винаги имало „пастир” да те насочи. Над тези неща ще се спрем по-подробно.

Мунчовизма и медиите (Какво рафинира и генерира общественото мнение):

Винаги съм се питала откъде изобщо се е пръкнала „журналистиката”.....Па хората, дето отбират от нея – за тях ми е ясно, но е доста нецензурно да споделя предположенията си.

Значи от една страна, журналистиката трябва да отразява. Ок, отразявам, че бай ти Гошо пак се е натровил със „Сливенска перла”, „Буш е супер тъпо парче”, „През ноември застудява”, „Съседът пак пребил жена си”, „с дупките по улиците, трафика и неосветената Борисова е все същия ташак”....

Опа, изненадах ли ви. А??????

От друга – тя трябва да създава определени обществени нагласи.

Нема оправия, пич. Ако си позитивен някой все ще изцепи, че си „лигав” и „незапознат с трудното битие”. Оооо, да. Аз всичко го пиша от едно далечно прекрасно място. Мани, олицетворение на прототипа Мила от Марс съм.

Ако издивееш – ама защо така. Колеееега, нема угодия, айде заемете някаква позиция!

В крайна сметка, тотално отказвам да подлежа на ежеминутно набивания ми стрес, комплекси, „отчаяни ситуации”. Отчаяни сте, понеже вие си избирате да сте такива.

Анти всичко сте, защото вече не понасяте и себе си.

Не виждате контекста, поради факта, че не ви пука за него.

Релаксирайте, какво да направя аз????

Да изфабрикувам нов Свят и действителност ли?

Мунчовизма и литературата(Какво, как и защо ТРЯБВА да пишем):

В този аспект, журналистиката и литературата трябва да имат „емоционална, корективна и духовна стойност”.

Хаха, ще умра от смях, сори.

Чели ли сте „История на окото” – нема такава гадост, сериозно. Едвам добутах до 10 страница, понеже било „класика”. Пасувам, мерси.

Ако Стайнбек беше жив и напише нова книга, колко души ще я приемат? Имам предвид в случай, че изключим наложените клишета „това трябва да се прочете”. Намалено внимание на реципиента, али бали.

Добре, да погледнем и Селинджър: Липсвал морал на „днешно време”, никой не създавал качествена литература. Ахааа, така ли било? А другарят Селинджър като е писал разказите от „Устата ми хубава, очите ми зелени” за какво е говорел???? За неделни вероизповедания сигурно........Защо някои хора смятат, че „разврата”, „алкохола”, „свободното ч***не”, „нормалните лутаници” са открити вчера???? Опа, топлата вода дошла.

Винаги ги е имало, винаги ще ги има.

Въпросът е какво е личното усещане, което поражда в теб един автор. Дали те кара да се усмихваш, да плачеш, да мислиш – все тая. Важното е да усетиш със всяка пора, че си се „запознал” с него и е бил искрен. От тази гледна точка – критерии не съществуват. Стига са се правили ан интересни някои персони. „Аз съм чел еди-какво-си”. И аз съм чела, е и?

Книгите са извадени от човешкия опит. Искам да ем оставят намира да си натрупам такъв, без да ми обясняват „какви изразни средства” трябва да използвам.

Не случайно мнозина стават известни след смъртта си – когато вече го няма нещо, тогава започват чееекъър, чееекъъър джудженцата в мозъка да ти снасят bit by bit.

Хммм - Мисля утре да пусна PR съобщение, че „Изхвърлен от 6-тия етаж презарватив ме е уцелил в окото. Отишла съм в Пирогов, там санитарите са ем упоили по погрешка, ампутирали са ми единия крак и докато се организират съм умряла от кръвоизлив”. Не е като да си отрежеш ухото за любимата, но пак ще свърши работа.

„Какво е искал да каже автора” ли – Авторката Юлия смело заявява, че е турбо идиот и й харесва да бъде.

Мунчовизма и пола:

Сериозно, вече не ми харесват подобни рамки. Днес за пореден път ми доказаха, че да си с „пол” е тъпо. Ако си жена, то „лъхаш на секс”. Ако си мъж, трябва обезателно да си „свиня”. Ок, ок, щом ви харесва.

Out от схемата съм.

Не ми пука кой какво си е мислил за мен снощи (моля да не ми правят такива реплики повече)

Как трябвало да действам с мъжете (никак няма да подхождам, ако някой е моя човек-ще се разбере. До тогава-предпочитам да съм сама, пред това да надявам 100те милиарда маски)

В колко процентно съотношение трябва да мрънкам, да съм мила, ранима, брутална, незаинтересована ......(Ебах т’ва сложно уравнение! Не случайно съм решила да съм идиот – никога не ме е бивало по математика)

В крайна сметка, ако някой смята, че ще се „продавам по-добре”, ако си покажа циците – предпочитам да стана продавачка, аниматорка, хигиенистка дори. Ако исках да „проституирам” емоционално – хей го де Лъвов мост до нас.

Пак повтарям – или си „пич”, или не си. Дреме ми кой имал гърди и кой пенис.

Мунчовизма и морала:

Аууу, особено на тема секс е чудо юдо. Да, простак съм, абсолютен при това.

Честно казано – може да е грешка, но не се срамувам.

Така или иначе, ако говоря за чувствата си съм „лигава”.

Беседвам ли на тема книги, филми съм „тая-на-много-умна-ли-се-прави”.

Говоря ли за секс съм „незадоволена”, „нинфоманка”, „кучка”...да продължавам ли?

Да, такава съм. Не ми се спори, не ми се обяснява, сакън па да опра до анализи.

Ако има възвишени същества, които продължават човешкия род с мисли, то аз не съм от тях

Знам един единствен начин....Аха, именно този.

Искрено се надявам някой ден да имам щастието да размножа така „неморалното” си същество.

Мунчовизма и „товаренето”(човек е социално животно):

Ясно, че не трябва да се вързваш на хората. Сбъгено племе и това е. Свиваш рамене, подминаваш.

Но по една или друга причина съм част от цялото стадо. И ако това е идеята за „социум” – не мерси. Ще си живея в моя луд, изтрещял, субективен, нереален, антиобществен свят. Където и да съм, каквото и да правя.

Мунчовизма и лекарството:

Рецептата на мис Мейдън е супер проста – Други Мунчовци хаха. Сериозно, основно близките ми са опора на идеята да не полудея (клинично доказано имам предвидJ)

Другото, което е, че продължавам да съществувам с идеята, че някъде има прекрасни места, зелени полета, нормални хора. При всеки удачен случай се чупя от града.

Когато изпуша на макс, представям си брат си, когато го учих да ходи; разходките в Ягодина; допирът на вълните до тялото ми; целувката между майка ми и мъжа й; ръката на баба ми, когато ме види и ми казва колко ме обича.....

И зависи единствено от мен колко често ще набивам това в главата си....Мда, да си идиот ти доставя преимуществото да разполагаш със свободната си воля.

Мунчовизма и парите:

Е, никой от нас не фотосинтезира. Но въпросът е къде слагаш границите в капиталистическата си проституция. Хаха.

Понеже е много важно да имаш идея какви са приоритетите ти, според мен.

Ако ще пия валериан всяка сутрин преди работа и паркизан след – не мерси. Верно предпочитам да стана монахиня. Не може да няма способ да се издържаш с това, което обичаш да правиш. Би било твърде нечестно.

Отделен въпрос, че често ние дори не осъзнаваме призванието си или ни е страх да го открием.

Съжалявам – „Господ дава, в кошара не вкарва”

Пари се печелят, губят, цакат те с тях, ти цакаш. Много са важни от една страна, но ако мсилиш само за тях – никъв смисъл.

Най-много да скатаеш за „най-прекрасната надгробна плоча ever”.

Общо взето, да си идиот е едно прекрасно занимание. Някак, каквото и да са ти казали през деня, колкото и проблеми да имаш, намираш силата да напишеш подобна боза хахаа, да се усмихнеш и с лека ръка да кажеш: „Майната му, Животът е прекрасен”.

PS. Смятам да направя „Резерват за идиоти” и NJO “Save the oligofriends”. Търся спонсори, съмишленици, поддръжници....и телефона си търся вече 20 минути. Баси, колко завеян идиот съм хаха

Нагоре

Тагове: Мунчовизма,

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

"Моята" и "Твоята" приказка

Любими коментари-част 3

Коментари

1. forevercarrieon - hahaha:)
13.11.2008 20:48

Резерват за идиоти и NGO Save the oligofriends - брой ме, и то на някоя челна позиция:)) леле как се кефя че ти открих oligofriend-ския блог хаха:) и как идеално си го написала, ебаси:) трябва да пием по нещо скоро!

п.с. - и песничката е върхъ :))