Jingle jingle shit and Smile:Р
Краят на ноември е идеалния момент за много неща.
 Перфектен е за "предколедна депресия" 
Целия декември и без това ще си на много места, ще видиш толкова хора и така ще те цепи главата всяка сутрин, че изобщо няма да имаш време за нея. Аз между другото я пасувам тази година, тоест fucking jolly good и спокойна се чувствам:)
  Удачен е да се замислиш какво искаш от живота, как си представяш "твоя човек" 
Напоследък ми земеВтръсна от финансови кризи, лоши новини, предпразнични истерии и прочее. В този аспект искам от живота да продължа да се чувствам точно както в момента - в тихия пристан на позитивизма си. Относно мъжете....хм, ще разберете в последствие:)
  Да се сетиш колко обичаш семейството си 
Ееее, класика. Задължително е просто! Големи пичове. Много се радвам, че наближава момента, в които ще си протрия дупето от път из цяла България, за да си ги видя:) Първо, че винаги е весело (като се виждате за малко любовта е голяма хаха), второ-много ми се пътува. 
Само се надявам, че "традиционните" въпроси ала "Как е с ухажорите" (стандартен за жени над 50), "Имаш ли приятел" (бррр, обичаен за всички, които те виждат рядко) и "Как върви с любовта" (мани, пълзи, тича, лети...ама по никой си начин не иска да "върви") ще бъдат пасувани....Надали, но все пак надежди говежди питая от сега хаха.
 Да чуеш идиотски, весели, изтъркани и всякакви други пожелания
Миналата година ми пожелаха:
"Мноо" обич, розови понита и секс на килограм" , "да не ми се къса чорапогащник", "да правя каквото искам и никога да не ме хващат" и стандартните "успешно завършване", "среща с Принца на бял кон", "здраве, щастие, късмет". 
Всякакви дивотии си пожелават хората. Кои се сбъдват, кои не, важното е, че носят някаква позитивна аура. 
Да се замислиш кой си бил, си и искаш да бъдеш 
Снощи говорих с един пещерняк. Като се прибирах към нас изпитах някаква особена носталгия. Спомних си за "оная сладка мацка, която скача с бънджи", "девойчето, което забрахме с нас към Рила в последния момент", "шматката, с която обикалях на стоп цяла България", "момичето, което помагаше в организацията на екстремния многобой в Карлуково", "абеее, Юлето, бе"........ Ужасно ми липсва всичко, което правех навремето. 
Все още съм готова винаги да се навия в последния момент за някой трип, способна съм да стегна багаж за близо 15 минути, но все по-рядко ми се отдава повод.
Еми, нищо. Да се надяваме, че през 2009 ще има повече такива:) Та, искам да си остана все същото момиче, без значение какво ще работя, накъде ще ме запокити Живота...и така много Коледи напред:)
Да си припомниш моменти, които са спирали дъха ти и са те правили безкрайно щастлив
 - Когато на миналата Нова Година отидох в Добрич да празнувам: Изсипах се директно от ЖП гарата след 11 часа такъркане в ужасния влак. Но когато влязох се почувствах като в някаква паралелна действителност. Хора! Много! Приятели, които не бях виждала от години. И всички те прегръщат, целуват...За миг ставаш същество, преизпълнено единствено с любов и усмивки. Музика, забавление, докато усетиш някой вече е взел багажа ти, друг ти подава чаша, трети те води на дансинга. Беше прекрасно:))))
 - Когато брат ми каза за първи път "кака": Първият път, в който го видях се разревах като магарица....Мда, много адекватна реакция. "Колко се радвам, че имам братче УАААААААААА". Не, сериозно, предвид, че аз съм бати минималистичния размер хомо сапиенс, той беше на по-малко от половина на ръката ми. Първата ми мисъл беше "Боже, колко е малък, ами ако нещо му се случи". След това свикнах де:) В началото съвсем предпазливо го храних и гушках, след това разбрах, че не се чупят така лесно хаххаа. Но като ми се ококори и ми каза "кака" и ме целуна щях да полудея от кеф:)
 - Морето 2008: Пътуването с баща ми беше прекрасно изживяване:). И в други отношения смятам, че това лято беше превратна точка за мен самата. Нали знаете, малко е ала "ефектът на пеперудата". Месеците след него изпитах различни емоции, но към днешна дата намирам в тях особен вид изводи. Ще ги запазя за себе си, съжалявам:)
Има още адски много, но първосигнално се сетих за тези.
Наистина да "преживееш" всичко
Снощи препрочетох ВСИЧКИ постове, свързани с тъга по някой (конкретно двама мъже в рамките на цялото ми блог съществуване:Р), изгледах записите с бившия ми съпруг. Идиот съм, знам.
Най-много ме заболя от един едночасов запис от Ягодина. Това е едно от любимите ми места, "моето късче". От години имам традиция, ако много се скапя да се забия там сама за 5 дни. Вече имам редовна квартира, собствениците ме познават, па и кравата им се казва Юлка хахаа. Бях го завела там веднъж....мммм....Е.а ми се дроба (без никакво извинение), докато се гледах отстрани как нахилено катеря по камъните, слушам как се смеем и си говорим.
Та, редувах ту блога, ту филмчето.
Рев, рев, рев.....Днес съм като нова хахахаа.
Знам, че звучи тъпо, но не бях плакала от лятото и просто си мислех, че ще гръмна вече. Сега ми е много добре:) Всички хора си оставаме деца - дай му да се нареве, да се наспи и после гу-гу:))))
Да мечтаеш
Представям си как се дипломирам догодина, колко още прекрасни неща ме очакват, на колко места ще отида. Кое, как и дали ще се сбъдне нямам идея. Но пък има безброй хипотези, че мислите се материализират. Така че - Мислете позитивно, бе хора!!!!
Да вярваш
Понякога го раздавам много хард, друг път се забатчавам в прекомерно мислене. Но каквото и да се случва, аз си мсиля, че всичко ще е наред.
Вчера ми казаха, че страдам от болест "лош вкус към мъжете". Ако трябва да цитирам звучеше така: "Влюбваш се в мъже, които са далече, защото имаш неосъзнат страх от секса. Имам още няколко близки приятелки, които са страшно интелигентни и секси, но си провалят живота така. Защото си харесваш животни, затова се чувстваш зверски разочарована..." и т.н.
Хм, ебати диагнозата хаха. Трябва да се патентова:Р
Но според мен е едностранен поглед.
Първо - Имала съм отношения с n на брой мъже извън България, просто защото така се е получавало. А знам ли, може би това, че са живели на други места разпочупва съзнанието им, а аз харесвам такива личности. Другото е, че са самостоятелни обикновено. Нормално е една жена да се чувства привлечена от това. Whatever. 
Не знам "животни" в какъв контекст е, но е факт: падам си по-мъже, които са трудни за улавяне. Може би, защото аз съм такава. Искам дом и семейство повече от всичко. Но за да създам това с някой, трябва да си пасваме. А това да си "пътешественик" е състояние на духа. Някой ден ще помисля по-подробно над въпроса:)
И последно - нямам ама грам страх от секса. Секс ми дай на мене хахаха....И коледни сладки:Р
В крайна сметка вярвам, че някой ден ще намеря човек с подобно светоусещане и всикчо ще е ок. Ако е през 2009 - суперско!:) Ако не - здраве да е, ехеее, още ноември-та има:)
Да се сетиш за любимите си обувки
Едни сини. Безкрайно стари. Обаче за мен са като червените пантофки за Дороти хаха. Ще пусна линк към снимката им:) http://julllinkata.blog.bg/photos/30950/original/Picture%20164.jpg

Та, понеже стана безумно дълъг пост (поолях се нещо) исках само:
"Весел ноември! Пожелавам на всички много Много Много (кой каквото си иска) * * * * * * * * (сами си попълнете звездичките). До Коледа има време - пак ще си пожелаваме:Р)