Да знаете,това да си кръстница си е силов спорт от световна величина....

Всичко започна петък сутрин и произтече от наивното ми верую,че ще свърша всичко за има няма 2-3 часа. Та пия си кафето и правя списък на нещата,които трябва да купя - дрешки за малчо,кръстче,сапуни(2 бр,един за църкавата и един за кръщелника:Да живее вярата и хигиената),хавлии(пак така,2 бр) и прочие.Излизам ведро от нас,нищо неподозираща за безумния галоп,който ме очаква по бебешките магазини.Гледат се всякакви дрешки-едни ми се виждат малки,други големи.С продавачките се пулим,а аз трескаво се опитвам да изчисля с математична точност каква площ от ръката ми заемаше вчера бъдещият ми "духовен син".Абе,трагедия.Но,както и да е,това го наборих криво лево и с усмивка и песен на уста се запътвам към вкъщи,като дори смятам,че ще имам време за една бира.Къде ти.Започва другият кошмарен етап-събирането на багажа.Първоначално мислих,колко му е,за 3 дни,ще намятам няколко парцала,четка за зъби и съм готова.Е да,ама не.Първо полагам в един малък сам дрехите за бебето,които колкото и да са миниятюрни,почти го изпълват.Ок,викам си,ще взема средния сак-започва се пак упражнението.Решавам,че като бъдеща кръстница,все пак трябва да имам пазарен вид и набутвам една от трите си официални рокли,както и обувки с ток.Има още място и аз съм обнадеждена.Ама па кръщенето е в дивотията и не върви да щапам като на моден подиум,та слагам и едни кецове.Добре,че съм с крак на гейша,та мястото още не е дефицит.Сложих един чифт дънки,2-3 потника и реших,че съм готова-къпя се и паля джапанките.Да де,но звъни майката,за да ме предупреди,че вечер си е баш хладно и трябва и яке да си взема.Добре,яке,яке.Сака вече ми се вижда като дядовата ръкавичка,но още има нишан да побере,тоест и надеждата ми е жива,дори засмяна.В тзои момент,нещо прищраква...Аз хубаво се нагласих с роклята,ама не върви да си ходя като кошница в главата.За тази цел си взимам маша,а за да не е сама,решавам да набутам и преса за изправяне за другарче.Споделям това с една приятелка в последните минути в

Skype, и тя ми вика "кукувице,ше се изправяш или ше се къдриш?" Ее,как бе,вложи въображение,ще се къдря,ама не върви предните кичури да са като буклите на Доли,та тях ще ги изправям...Въобще,тежка е женската съдба.Както и да е,набутвам и последните атрибути във вече протестиращия ми сак.Затварям го със молби,увещания и сила и го поглеждам с удовлетворение.Това беше...Да,да.Присещам се,че вътре липсват шампоани,балсами,дездоранти,боди милк и други такива неща,от първостепенна важност за оцеляване в планински условия:)Ехх,предавам се,пак сменям сака.Вече багажа ми изглежда така,сякаш отивам за 3 месеца в Хонолулу,та тъжно констатирам,че багажа просто е постоянна величина при жените.Скалъпям сак номер 3 и наистина си отдъхвам....до прекрасния момент,в който ми звъни майката на кръщелника.Оказва се,че трябва да взема епилатор и ютия.Емм,така и така ще съм като торен бръмбар с тоя сак,една ютия и един епилатор,нема ги усетя.Взимам ги.И слава богу,моя хазайн,явно разчувстван от гледката как се измъквам от входната врата,помъкнала всичко това(или притеснен,че се изнасям без да платя последния наем),ми предлага да ме закара до там.Ето,първи етап завърши:)))

но ми е ясна картинката :)) И на мен все ми се удължава списъка като тръгна на някъде. Ммм, тия обувки не си отиват на тази рокля, какво пък ще си обуя с дънките, ами като захладнее, тази блуза не ми се връзва с еди какво си.. Мъката е голяма. Иначе мъкна и сешоар, и маша :)) Последния път като тръгнахме за море съседите ме питаха дали се местим. 3 големи сака, една камара пликчета...
Пък нали сме с куче - носим му и негов багаж - 3-4 кърпи за бърсане, одеало - за подложка, купа за вода, храна, топки, каишка, хапчета против повръщане, паспорта му и т.н...
:)) Ааааа, има вече и продължение!

Трябва да се прочетат и трите етапа...Аз така направи)) пак поздрави))

Това си е голяма работа да те изберат за кръстница ;))))))))))))))
А поста е страхотен! :)))))))))))))))))))))))

<img>http://aroundoftheworld.ru/wp-content/uploads/2011/12/ibiza3.jpg</img>

Земля – это планета невероятной красоты, где каждый уголок по-своему прекрасен и таинственен, будь то созданное природой место или построенный человеком мегаполис. Места, которые непременно стоит увидеть, можно перечислять очень долго. Но кроме мест есть в мире и множество интересных событий, традиций и просто фактов, благодаря которым хочется посетить именно эту страну, город, поселение или местность.
Блог «С миру по нитке» посвящен именно таким удивительным местам.


<a href=http://aroundoftheworld.ru/england/istoriya-i-kultura-anglijjskogo-chaya.html>чайная церемония в англии</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/indiya/znak-indii-bindi-i-tilak.html>индийские женщины</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/china/puteshestvie-v-guanchzhou.html>гуанчжоу</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/japan/style.html>стили</a>