След перипетиите с багажа,идва ред на етап втори-роднини,чистене,генерална репетиция(тоест събота)

Кръщенето принципно беше в неделя,но аз като съвестен пионер,решавам,че ще отида от петък,та да помагам на родителите,де що има нужда.Петък вечерта минава благо.Само тримата сме,тресем се за кръщенето,но още не сме паникъосани,а по-скоро сме весело и кретенски настроени.Пием си биричка и се майтапим,лягаме си в прилично време към 12.30-кротичко.Екшъна обаче винаги дебне,кучката недна,и при нас започва в събота.

Събота аз като ранобуден славей,отварям очички в 6 сутринта.Умирам за кафе,но никак не ми се пие сама,така че се ослушвам кога кръщелникът ще пропищи и аз ще издебна родителското тяло за благата течност и цигара.Е,той на пук решава,че днес ще ги остави да спят до 8-да са живи и здрави:)Но събуждането,което ни поднася съдбата е къде по-мелодично от бебешки плач-дааа,родителите на майката.Започва се един оживен разговор и едни весели команди.Всички се изстрелваме като тапи и се чувстваме сякаш сме не в казарма,ами в японска фирма на физ зарядка.Родителите си тръгват,ние си допиваме кафетата и се захващаме по същество-да хигиенизираме.На мен се падна честа да мия съдове,и вярвайте ми,всяка миялна машина в голям ресторант би ми завидяла неблагородно.Ама това е ок,аз обичам да мия съдове,изпадам в някакакъв полу транс и съсредоточена в една точка над мивката,обмислям световните проблеми.Другата моя задача беше да изтъркам един шкаф,който стои на двора.И нали съм старателна,приемам мисията до посиняване.Накрая чувствах едната си ръка,прилежаща на Кейт Мос,а другата на Силвестър Сталоун.Както се оказа в последствие,тази тренировка е била жизнено необходима.Е,приключихме с чистенето и оправдано седнахме с новопристигналите роднини на ракия и салата.Нека па ни беше зле:)

Страшното настъпи,като дойдоха гостите.Едни прекрасни хора,с дълги коси,мотори,китара и тарамбука....

Няма 6-5,ще се пие за здравето на всички..."Войводи,съдрахме се",както интерпретираше една реклама близка моя приятелка.Уж културно,то не бе Боб Марли,то не бяха честушки,то не бе ракия....и така до 6 сутринта.Кръстницата уж беше запланувала да става в 6.30,та да се гласи,но плановете и се спукаха като сапунен мехур.Е,пак се надигнах към 9 на другия ден и за моя огромна почуда,изглеждах почти културно:)Респект за пичовете,дето пиха с мен до 6 и отидоха на риба след това....Свят широк,хора всякакви:)

 

 

Едната на Кейт Мос, другата на Силвестър Сталоун:))
Хихихи!
Това е трябвало да се фотографира:)))

От чистенето,такива отсъстват,за съжаление-иначе би било забавно:)))някой ден,като се науча аджеба как и къде да качвам снимки,ще постна линкове към кръщенето,както и от Румъния,че бях обещала преди 100 века;/ :)))

Туй като бабе ли да го разчитам или като бейб? Щот бабе още не искам да ставам, нищо че синът ми, големият, е на 22:))
Шъ чакаме линка;)

като бейб:)))))))Аз съм на 21 и още съм свободна:))))Но туй си е жив е майтап:)))))))))