Прибира се главната героиня преди малко (след квартална мисия) и мислите в главата й са в главно две посоки:
     Банкоматите наистина са коравосърдечни машини. Ако стават чудеса с объркани сметки или дарения, моля запишете ми час за едно - утре в 10.00 е удобно. Предварително благодаря!:Р
      Пращя от оптимизъм и щастие, точно толкова колкото цианкалият е бъкан с витамини.
  Следва радикалният въпрос - Защо съм толкова крива днес????
Може би има нещо общо с това, че нямам пари и работа - което си е комбинация чук отвсякъде. Или, че трябва да завършвам, а дори не знам кои изпити не съм взела от 4 курс???? Абе все едни такива сънцеразпръскащи фактори. Може би.
Но нее, не се давам толкова лесно, затова си намирам по-реален главен подсъдим - ЗИМАТА. Нали знаете, нещо като blame Canada, но в моя случай е свързано със сезона. 
  Та, винаги съм завиждала на хората, които карат ски. Имат за какво да живеят зимата, чакат я с нетърпение и са весели и доволни.
Аз нямам за какво да я чакам. Веднъж толкова се подтиснах при тази мисъл, че помолих да ми купят борд втора ръка за рождения ден. Това се случи преди 4 години и още нямам автомати. А дори и да имах, не мога да карам. Един вид, подариха ми дъска за гладене за 120лв. Всъщност веднъж съм се пробвала, но ако ви кажа при какви условия, ще разберете защо спортният ми ентусиазъм не издържа дълго.
  Първият ми и последен флирт с борда беше меко казано отчайващ. Един приятел покани мен и още две мацки с него на Витоша. "Да се учим да караме борд" А как е 4 човека с една дъска??? Тоест, докато някой се спуска (или пада в моя случай), другите друсат хора, белким не премръзнат. Второ въпросната дъска беше на един пич, който има няма е 20-30 санта по-висок от мен, та до последно не се разбрахме аз ли ще я карам или тя мен. Носят ме, мамо, влачат ме. Ааа, да се отбележи, че и екипировката ми беше на ниво. С обувките пак на собственика (Джо като Полуобувка) и джинси. Прекрасни мастилени джинси, с който изглеждах досущ като героиня в песента на Майкъл Джексън. Чудесни панталонки, който не пропуснаха да подгизнат и за финал да се съдерат буквално от ципа до задния шев на кръста. Невероятна дреха, с която трябваше да се прибирам до Дианабад....Интригата ми с  карането приключи скорострелно, както и започна. На пистите има много интересни хора, но ги има и на други места. Някак по-топли и уютни за мен. Има и много мъже, но на другите места поне не те зяпат как се опитваш като куче със зимни кънки да се изправиш....Представяйки гледка на: странни движения, измъчени гримаси и съдрани джинси. 
  Другото, което не обичам в зимата е, че ако не си финансово подплътен, алтернативите ти за забавление започват рязко да намаляват. Няма ги градинките, няма евтина бира, няма дълги разходки. Ех ех, как ми липсват, ама НЯМА. Занизват се дни на нерентабилни клубни излизания, таксита и дълги вечери вкъщи. Аз не трябва да си стоя вкъщи, установих го. Изпадам в нетипичен цикъл пред компа. Абе, просто не  бива...и лекарите така казват. Хаха
  Въобще, ако ти липсва уют и топлина, зимата си остава сезона на Гаврош - сив, студен и скучен.
  Та си мисля, да си намеря "снежно" хоби. Иначе не отговарям пред никой за последствията.
  Никога няма да си продам борда. Това е една от поредните вещи, които чакат по-добри дни от моя страна. Знае ли се, млада съм, може и да прокарам. Ако не, предпочитам да го изхвърля. Но да го продам за мен би означавало да изтъргувам шанса и преспективата да заобичам зимата.
  Или ще започна да правя снежни човеци в двора. Не се знае, може да стана световноизвестна: "Момичето с най-красиви снежни човеци ever" хахаха
  Не знам какво, но ще измисля нещо. Все нещо....:))))))