Та, казах в предния постинг, че ще обясня, аджеба, защо съм будна в 7 сутринта и, ако искам лост и опорна точка, да повдигна света, то е само за да го запокитя в близката стена.
Значи, мислих си, че след систематичната злоупотреба с черния и белия ми дроб, плюс кретенските ситуации, в които съм изпадала, съм, така да се каже, калена, твърда и непоколебима....но не би.
Мъжът ми, абсолютно талантливо, хвана някъв летен вирус, и 4 денонощия си е заковал на 39 градуса, сякаш да не отстъпва ан пустинните температури вън. Нурофени, аналгини, крила от прилеп- нъц, нищо не помага. Та значи, освен всички екстри, като отпадналост, благоверният ми се тресе, сякаш прескача с чартърен от Мароко в Аляска. Ужасия! Аз от своя страна се опитвам да измислям всякакви методи, за да мога да поспя вечер, когато температурите все пак са маалко по-скромни. Това включва хладни чаршафи, йогистки пози за сън и много позитивно мислене вечер.
Е, познайте безмерното ми "очарование" от грижите на моя съпруг...В  просъница към 5 сутринта (когато е  само някви си има-няма 30 градуса), аз долавям неясното усещане, че се задушавам, което от своя страна ме кара да се изстрелям като тапа от семейното ложе.Да да.Само така си мислих.По-лесно звучи, отколкото да се направи, особено, когато си плътно омотан във вълнено одеало!!Просто възлюбения се пробудил с треска, решил, че адски студено, и, нали трябва да се грижи за мен, както е обещал пред държавата, решил да ме завие, за да не ми разваля комфортния сън...
чесно,щях да си погина, ей тъй на.Та така запържена,разсънена и крива, седнах да размишлявам върху рекламите...щото на него не мога да му се сърдя,нали така:))))