Тази вечер се замислих над екзестенциалния въпрос, защо Жената винаги говори???Аз например съм в постояннен процес на бълване на информация и обяснения. И нее, не си помисляйте, че не знам колко дразни/е дразнело това всичките ми мъже до сега. По-странното е, че напук на правилото „започвам да й се дразня все повече с времето”, при мен е било точно обратното...може би свикват, може би започват да слушат, знам ли. Whatever.
Прави ми впечатление, че това не е просто заболяване по полов признак. Целия век се скъсва да говори, мамка му...Като бях по-малка имах само дневник и обожавах да стоим и мълчаливо да се отцепваме двамата. Или да стоя и НАИСТИНА да слушам текста на песните, не просто да ми бръмчат за фон (всъщност и до ден днешен, ако слушам любима музика трябва мисълта ми да е напълно неангажирана) Сега все още го правя. Но използвам и Skype, ICQ, пиша e-maili,срещам се с хора. Защо да му се невиди ми трябват толкова канала за комуникация, като дори нямам кой знае какво да кажа???Защо вече не стоя загледана с часове, мечтаейки си да докосна някой, а стоя забита пред ужасния монитор, мечтаейки си той да е on line и да докосна клавиатурата...?Много тъжна история. И колкото повече говорим, толкова повече се обезсмисля чутото, а ние вдигаме темпото и количеството. Тцъ тцъ, порочен кръг е това, честно. Все повтарям, че са голяма кучка думите понякога, но не. Не са виновни те, миличките. Те са просто леконравна и наивна девойка, която ние изнасилваме ежеминутно. Дори аз сега...
Повечето хора, които ме познават, няма да повярват, че този пост е мой хахаа. Ноо, аз всъщност не съм такова момиче пък, reallyJ Призовавам за световен ден на пълното мълчаниеJ
Да живее словото.
R.I.P. на мисълта.
Верно нямам какво да кажа повечеJ
P.S. Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата – мрежата се забравя.
Примката е, за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът – примката се забравя.
Целта на думите е да се улови смисълъта.
Уловен ли е смисълът – думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите, та с него да си поговоря.
„Дзен: джобен пътеводител”
13.12.2007 12:03
Нали си знаеш - като сме загубили словото, ще се задоволяваме с този измамен начин за комуникация.
Ама да знаеш, че и думите си имат свой живот - пуснеш ги и те си ходят където си искат и си правят и те паралелен свят.
Стига философстване, връщам се към необходимите работи като търговия например.
Цункам те: мама