Накратко и надълго: За емоционалните ми проблеми, един невероятен човек, няколко рома и споделените думи:

Увод 1: Винаги съм знаела кои са моите "малки мръсни тайни". За 23 години пределно добре разбрах, че имам дарбата да представям така убедително нещата от моя гледна точка, че да изгубвам хората в словесните си каламбури. Осъзнавам и какъв е проблемът с връзките ми....че проблем няма, освен в мен самата:) По този повод винаги ми става мило приятел да ме "зашлеви" емоционално - с любов и нежност. Тази вечер ми се случи именно това...Безмерно съм щастлива! Защото има хора, които ме обичат истински! Понеже ми желаят най-доброто и се впускат с мен из безумните тунели на страха ми. Поради факта, че ме подкрепят, надъхват и корегират. 
Увод 2: Вечер като вечер. Една мацка ще черпи за първа заплата, сядаме в Cross point, поръчваме си промили в грамажи. Разговорът върви неангажиращо, а то и без това е прекалено шумно. Решаваме да ходим на домашно парти. Там атмосферата е стандартна - музиканти, мнооого chill out музика, алкохол на корем и стандартните разговори "Аз като бях на Мальовица", "На Иракли...", "До Кончето". Ми така е, събирам се с хора главно в една среда, макар и всички да са по своему интересни и различни. Аз обаче съм зациклила нещо. Дали попадам в дупка заради рождения си ден? Или просто са ми безинтересни интересните хора? Или съм изморена? Не знам вече. Определено обаче не съм активна в дискусиите (странно за мен). Чувствам главата си отнесена, краката схванати, тялото не на място - а съм пила едва 50 гр ром. Просто нямам стимул да се движа. Статиката ми допада по определен начин и само мислите бушуват из главата ми. Те май изпиват цялата енергия. Чувам се отстрани да казвам "наздраве", виждам се да се усмихвам чаровно, да оправям гривните, да пристягам в кок коста си. Но не съм там, да му се не види. Просто не съм!
Най-сетне моята "Банда на Шаро" подканва да си ходим! Алелуя! След последната цигара.
Чао чао на пичовете (а те са яки наистина, но просто днес не ми е до никой). Уговорки с някои хора за бири, преходи, добър живот...все едни преспективни неща.
Най-сетне излизаме на въздух!

Дааа.Определено понякога дори сред много хора човек се чувства по самотен отколкото дори като е сам.Има такива дни ,но ти пожелавам твоите да са по-малко;)