Прочетен: 4890 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2009 15:14
Привет, Вики.
Зададе ми въпрос и смятам е учтиво да отговоря на него:)
До колкото разбрах от коментара ти, питаш ме дали има значение дали съм с "този" или "онзи" и дали съм способна да ...хмм....сменям обекта на чувствата си.
И Да и Не.
Първо, предишния ми постинг си беше просто хахо-хихи и изобщо нямаше за цел да се занимава с "любовните" въжделения.
Но, ако трябва да ти отговоря по-сериозно:
Аз не търся любов. Мечтая си за нея - да. Изпитвам определена потребност от емоции - тоже. Но да търся? Не, мерси. Тя или сама те намира или си става измъчена история. Както и с повечето неща в живота. Наскоро си говорихме с мъжа на майка ми кое е по-правилно като идеология: Че човек трябва да полага усилия и да се бори? или Че хубавите неща, които са ти отредени стават естествено и по това можеш да ги познаеш?......Да ти кажа, според мен истината е някъде по средата. Всеки сам открива точните дози и пропорции. Айде стига съм размишлявала, че ще започна да звуча като Йода:)
Относно "този" или "онзи": Хъъъмм хъъм. Как да ти кажа, като малка бях безумен идеалист и 100% вярвах, че съществува онази Голямата, Единствената, Неповторимата ЛЮБОВ....Бе направо си таковало дроба... Вече не смятам така. Но не ме разбирай погрешно - не съм станала по-скептична, наранена, разочарована и прочее. Просто с годините естествено започнах да добивам усещането, че на света има N брой хора, с които си допадам. От там нататък, за да се получи нещо между нас, разбира се е въпрос на обстоятелства, компромиси, нагласи.
Наскоро хлътнах като ученичка в "този" и грам не исках да го заменям с които и да било "онзи". Обаче като "този" се оказва безумен егоист и постъпва като пълен гъз какво правим? А?
Еми, съжалявам. Не си струва да се пилееш срещу вятъра. Отдавна свикнах, че каквото и да се случва стоиш основно пред един въпрос: Да живея или не. (тук визирам не само биологичното съществуване, а емоционалното и психическо действие). Еми, извинявам се - аз продължавам напред. Just keep walking! Готова съм да се боря за отношения, с човек, който си заслужава. И съм го правила. И пак съм била "а сега защо така стана". Но това си е - падаш, ставаш, изтупваш и напред. Ти прецакваш, теб те прецакват. Един обича мен, аз друг - въртим и си хапем опашките на влакче, докато не се срещнем правилните хора на точното място и в подходящо време. Никой не казва, че е лесно...камо ли справедливо.
Връзките ми и подобни бълвочи. Не искам никой да остава с впечатление, че аз съм някаква многострадална Геновева или съм бати хард кучката. Нищо подобно. Имала съм прекрасни връзки, с чудесни мъже. С повечето сме в много благи отношения и до сега. Обаче като малка си мислех, че всичко трябва да е екстремно....so fucking special. Сега - Не. Не желая връзка просто, за да имам такава. Хората се променят и с всяка следваща година се убеждавам, че не емоциите имат своя капацитет. Преди не ми е правило впечатление, но към текущ момент не насилвам абсолютно нищо. Тоест - да съм "необвързана" е личен избор. Не е страх, нито заявка "вижте ме колко добре съм си и сама". Не се е намерил човек и толкова. Точка по въпроса.
"Деня на влюбените" Съжалявам, но никога не съм харесвала концепцията за Св. валентин (за това малко по на майтап след малко). Аз съм си постоянно влюбена - в живота, в красивите прояви, в милите думи, в слънцето....е, понякога и в мъж се случва:).......
And to all of you: Към 14.02.2009 например съм влюбена в идеята, че имам среща с едни прекрасни шматки, че ще отидем на кино, после ще пием бира и ще си говорим.
Обсебена съм от обич към всички от блога (и не само), които са ме накарали да вярвам, че не съм сама. С които винаги ми е било приятно да споделям чувствата и мислите си...
Такива работи:)
С една дума - Обичам да обичам, па най-обичам да живея! Струва си:)
Надявам се, че бях достатъчно изчерпателна:) Весело изкарване!
П.П Прилагам една песен на Недялко Йорданов....ами хич не едетска. Много си е сериозна и лИбовна:) Като малка мама ми я пееше.......
http://vbox7.com/play:2681c404
14.02.2009 14:04
по отношение на Валентин - винаги ме е изумявала странната хорска нагласа за задължителните връзки. или си с някого или си половин човек примерно. и от там (когато си споменатия половин човек) идва горчивото разочарование от любовта и хейтването на тоз тъй светъл празник.
е да ама не. чушки и на чушките дръжките, дето има една приказка.
последните пет-шест Валентиновци бивах тормозена по всякакъв начин с кичозни сърчица, меченца и прочее боклучки, а това меко казано ме кара да възненавиждам датата още повече.
връзките дори няма да ги коментирам. viki11 тоже, щото ми писнА от тъпотии.
Хареса ми, а ето и една закачка от "Търсенето на Немо": "Просто плувай! Просто плувай!" ;) ;) ;)
Тотс - именно! Отказвам да си заявявам любовта, давайки пари за кич, който се чудя къде да побера! Мисля, че само веднъж съм купувала подарък на екс....ама какъв ще ти кажа на ушенце хахаххаа
А, лъжа - 2 пъти: После му подарих "Дракула" на Брам Стокър, но защото щяхме да ходим на мечтаната от мен почивка в Румъния. И това, че стана на 14-ти беше чисто съвпадение, понеже тогава ми приключи сесията и отивах при него:)
Довечера ще дискутираме по-подробно аджеба к'во е т'ва любовта към виното и има ли тя почва у нас:)
Со, Уайлд - :))))) Пувам, плувам...все така заспивам хаха. Между другото си пуснах "Градината на света" на Нова Генерация...поздрав и за двечките:))) И весело тази вечер!
Муц
не разбирам защо нещо толкова хубаво, като взаимни чувства трябва да се превръща в нещо толкова меркантилно и безумно кичозно, като тоя празник.
това е все едно да биеш жена си цяла година а на св. Валентин и Осми март да и подаряваш цветя, бонбони и подаръци, защото трябва да си добър мъж..
за довечера - вино, бира, все тая. аз се разболявам пак и трябва да бъда излекувана :)
Тотс, знаеш ли, че съм 4-то поколение врачка, 7-мо шаман и 10-то лечител......ша та излекуваме, бейби:)
Само дето каквото и да кажеш на тази жена, и както и да й го обясниш, все ще си крива и неморална ;)
Иначе честит Трифончо!
Колко странно.... аз като малка изобщо не признавах любовта, не мислих за нея, не ме интересуваше. Но се започна в 9 клас и до днес не ме оставя. ПРизнах я...без да го искам.
Някак доста често чета, как напират, да дойде тази любов. Айде, чакам те! Търсите я. Може би ми е странно, защото я отбягвах.
Е, аз пък, докато харесвам някого - вече не харесвам кого да е, щото ми е симпатичен - трябва да мине поне 1 година, докато ме отпусне. Че и повече. Няма как да стане смяна. Наслагват се чувствата. Може би говорим за други чувства, не знам.
И аз съм на мнението, когато, ако се намери човек. Това, смятам, е разумен подход. За душата. за душата
Одобрявам обичането ти. Обичам лекия ветрец в нива с узряла пшеница.
И нека да съм те разбрала погрешно, че клин клин избива. Съвета, който давах толкова често преди.
По-добре да оценят искреността ти и да се поучат.
Моля те, не закачай sowhat и cerafina, понеже и двете ме радват искрено:) Отказвам блога ми да се превръща в поле на разногласия!!!!! Тук бих искала да са happy people:P
troha - Бях трогната от един твой коментар относно децата и платения батут....Мда, приятно ми е, че наминаваш:))
beasta - u know:))))
At last - spread love! :)
15.02.2009 06:40
ВСе едно кога ме е грабнал, ако ме грабне е за дълго. Дори и за една минута да е.
