Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2009 23:39 - Когато се прибирам...
Автор: julllinkata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2186 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 24.04.2009 13:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Едвам поемам дъха си в мъгливата утрин. Чувствам се като Люк Скайуокър..аха аха някой ще ми каже, че Вейдър ми е баща. Защо е това задъхване? Сякаш бързам, сякаш бягам през пресечена местност....

Туп туп туп – трудно сдържам сърцето. Ще избие гръкляна  всеки момент. Бийтът му заглушава профучаващите коли, ежедневното жужене на работещите хора. Предава се дори пред музиката, която дъни в ушните ми миди....

Пръските на пролетния дъжд удрят лицето ми със сила и прецизност на антични гладиатори. Защо са толкова жестоки с мен?

Какво се случва с деня? Притеснена съм, изплашена, неспокойна...а не би трябвало. Получих всичко, което исках. Ни повече, ни по-малко. Точната доза и консистенция на това, за което отидох.

 Очите ме болят от взиране....

Колко искам да видя маршрутка! Не ме интересува кой номер, не ми пука къде ще стигна. Бленувам за нея като Ноев ковчег, който ще ме спаси от дъжда, града, мислите ми, теб.

Ще ме избави от две градски чудовища. Две тела -  толкова уютно празни.

От поредните хуманоиди, вярващи в любовта и неспособни да я изпитат.

Колата, която евентуално ще успее да скрие спомените, белезите по шията, аромата от предишната вечер. МПС, съдействащо да се слея с потока от бързащи хора, миришещи по специфичен начин, говорещи по мобилния си....Само не ти, не аз, не мислите. Разсъждавам и ми се струват смешни. А ние? Ние сме трагикомични.

Стъклото е запотено – колко красиво. Сега наистина не знам къде съм и къде отивам. Като малко дете се радвам на изненадващия елемент. Отдавна нямам крайна цел, не мога да повярвам в предишните си усмивки.

Някога, някога, толкова някога колкото девет лета....Някога се чувствах уютно, прибирайки се към нас. Стоях с глупава усмивка в транспорта, събирах в шепи всяка дума и спомен от вечерта, заравях се в раменете си. И те миришеха на теб. И беше хубаво. Някога....

Но не и сега. Сега просто се давя в звуците. В плейлиста, който ми навява толкова спомени....
(следва)




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. totoni - Хеей, толкова не съм свикнала да ме ...
24.04.2009 08:46
Хеей, толкова не съм свикнала да ме лъхне меланхолия и тъга от твоите постове :(((
Но пък това си е част от живота, време беше сигурно...
Очаквам продължението, но някак знам, че накрая всичко ще завърши оптимистично :))
И всичко ще се нареди...
Поздрави!
цитирай
2. soho - Страхотно!
24.04.2009 09:27
:*
цитирай
3. mem - ех, мила
24.04.2009 09:54
и тъгата е част от този живот - потопи се в нея, но недей да се давиш. :)))
Ето ти една "Синева"
http://www.youtube.com/watch?v=enWq7GaiuOY
цитирай
4. damnation - use the force, you must :)
24.04.2009 15:12
use the force, you must :)
цитирай
5. julllinkata - :)
24.04.2009 15:18
totoni - Просто напоследък си тренирам "тъжния" стил, защото започнах един разказ:) Когато го завърша, живот и здраве, ще видиш че всичко е добре, когато завършва добре;) Поздравче и на теб:)))

soho - 10x, babe. U know:)) :*

mem - Никакво давене, бре. Само напред и нагоре:) Казах - тренирам:)

damnation - I will! Promise you, master :D
цитирай
6. totenlicht - кхъ кхъ. . запотените стъкла на м...
24.04.2009 16:45
кхъ кхъ.. запотените стъкла на маршрутките лекуват мисли точно колкото сълзите в 94 или празното взиране в колелото на 72..
love ya, bitch, u know.. и u can do it..
цитирай
7. julllinkata - хаххахахаха
24.04.2009 16:48
Love ya too,psycho:D Както каза Васото наскоро в архива на мъдросътите-фейсбук: "Каквото не те убива, не ти отива" пфхахаххаха :* i loveeeeee it:P
цитирай
8. totenlicht - бе прав е човека, нямам кво друго да ...
24.04.2009 16:50
бе прав е човека, нямам кво друго да кажа.. :))))
цитирай
9. malkiatprintz - Супер :) Щом и аз реших, че това не е ...
24.04.2009 18:30
Супер :) Щом и аз реших, че това не е разказ, значи няма много какво да тренираш ;)
цитирай
10. dennis - Джулинке,
28.04.2009 18:44
много е готин поста, въпреки че е толкова личен, че си е направо за:

<no comment>

...абе, с две думи - любовта ша тъ опрай теб, и не само ;))

спешъл поздрав ти пускам, в ретро стайл :P

http://www.youtube.com/watch?v=YXG83p2nkHw

цитирай
11. julllinkata - Денис:)
29.04.2009 08:59
Совите понякога не са това, което са ;)
А иначе винаги съм била за world love domination:D Шъ съ опрайм, многооо ясно:)))))))
Благодарско за поздравчето:) Бившият ми съквартирант често се обръщаше към мен в ла минорното "Хеееей, Джуууу" хаха
цитирай
12. vasilan - добре eeee http://www. youtube. ...
29.04.2009 20:21
добре eeee
http://www.youtube.com/watch?v=yIbB6sAtKLI
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: julllinkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1522583
Постинги: 205
Коментари: 2720
Гласове: 7221
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031