Прочетен: 3444 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2009 13:14
Едвам поемам дъха си в мъгливата утрин. Чувствам се като Люк Скайуокър..аха аха някой ще ми каже, че Вейдър ми е баща. Защо е това задъхване? Сякаш бързам, сякаш бягам през пресечена местност....
Туп туп туп – трудно сдържам сърцето. Ще избие гръкляна всеки момент. Бийтът му заглушава профучаващите коли, ежедневното жужене на работещите хора. Предава се дори пред музиката, която дъни в ушните ми миди....
Пръските на пролетния дъжд удрят лицето ми със сила и прецизност на антични гладиатори. Защо са толкова жестоки с мен?
Какво се случва с деня? Притеснена съм, изплашена, неспокойна...а не би трябвало. Получих всичко, което исках. Ни повече, ни по-малко. Точната доза и консистенция на това, за което отидох.
Очите ме болят от взиране....
Колко искам да видя маршрутка! Не ме интересува кой номер, не ми пука къде ще стигна. Бленувам за нея като Ноев ковчег, който ще ме спаси от дъжда, града, мислите ми, теб.
Ще ме избави от две градски чудовища. Две тела - толкова уютно празни.
От поредните хуманоиди, вярващи в любовта и неспособни да я изпитат.
Колата, която евентуално ще успее да скрие спомените, белезите по шията, аромата от предишната вечер. МПС, съдействащо да се слея с потока от бързащи хора, миришещи по специфичен начин, говорещи по мобилния си....Само не ти, не аз, не мислите. Разсъждавам и ми се струват смешни. А ние? Ние сме трагикомични.
Стъклото е запотено – колко красиво. Сега наистина не знам къде съм и къде отивам. Като малко дете се радвам на изненадващия елемент. Отдавна нямам крайна цел, не мога да повярвам в предишните си усмивки.
Някога, някога, толкова някога колкото девет лета....Някога се чувствах уютно, прибирайки се към нас. Стоях с глупава усмивка в транспорта, събирах в шепи всяка дума и спомен от вечерта, заравях се в раменете си. И те миришеха на теб. И беше хубаво. Някога....
Но не и сега. Сега просто се давя в звуците. В плейлиста, който ми навява толкова спомени....
(следва)
Но пък това си е част от живота, време беше сигурно...
Очаквам продължението, но някак знам, че накрая всичко ще завърши оптимистично :))
И всичко ще се нареди...
Поздрави!
Ето ти една "Синева"
http://www.youtube.com/watch?v=enWq7GaiuOY
soho - 10x, babe. U know:)) :*
mem - Никакво давене, бре. Само напред и нагоре:) Казах - тренирам:)
damnation - I will! Promise you, master :D
love ya, bitch, u know.. и u can do it..
<no comment>
...абе, с две думи - любовта ша тъ опрай теб, и не само ;))
спешъл поздрав ти пускам, в ретро стайл :P
http://www.youtube.com/watch?v=YXG83p2nkHw
А иначе винаги съм била за world love domination:D Шъ съ опрайм, многооо ясно:)))))))
Благодарско за поздравчето:) Бившият ми съквартирант често се обръщаше към мен в ла минорното "Хеееей, Джуууу" хаха
http://www.youtube.com/watch?v=yIbB6sAtKLI