О нее,заклевам се, след педофилия и прочие, бюрокрация е една от най-мръсните за мен думи. И всеки път, когато се сетя, че се налага да си имам вземане даване с нея (в случая за задграничен паспорт) от очите ми потичат сълзи, сравними само с изтръгнатите от епична древногъцка трагедия...
Та, на скоро ми бутнаха някакъв хороскоп -пишеш си ЕГНто и пущината ти казва къде си роден, в кой ден от седмицата,( слава богу изтървано е подробното описание как си роден), колко дни си живял, какъв си бил в предния живот:///Значи, когато опрем до базата данни на всеки средно статичстически гражданин, има точно толкова информация, колкото да убиеш 3 дни в нета и да се психираш за пореден път, че тва с Матрицата е научно-популярен филм.Но, когато се опре до това да ти свършат нааай-елементарна работа:къде ти, кой излъга цветната дъга, че смисъла на бюрокрацията е да ти олеснява живота.
Когато със съпруга ми се "взимахме", реших да си сменя фамилията-нещо като признак на антифеминизъм и уважение към праисторическия мъж. Не че,ако го бях го помолила да се прекръстим Китюкови, щеше да ми откаже....поне така мисля,ама сегашната фамилия повече ме дърпа.whatever.Та, едва ли не почетно ми се клеха, едни мили лелки, че то по служебен път стига до не-знам-си-коя-община и за л.карта,съм кажи речи гутоа.(забележете,по служебен за 14 дни!!!Баси,вестоносци ли пращат, нямат ли компютърна мрежа).Аз със спокойно сърце, се каня да се понасям към очните си, да мина през Благоевград, да си взема малкото идентифициращо бижу, да си сменя студентската книжка и туй то....ха ха ха ха, о, найвно,чадо.Изобщо не ми се изпада в подробности, какво ръцане беше целия ден и какви прединфарктни състояния.Пределно ясно е на всички, срещали се с туй чудо на природата-висиш до откат по гишета, вземат ни насякъде по 2лв, щото мноо те харесват, ръмжат и съскат(всичко друго, освен човешка реч) и т.н. Най-накрая ме умилиха с факта, че аз отивам с акта за граждански брак и всичките му там прилежащи шитове, ам не, трябвала една малка бележка от другата община.От там-изпраща се по автобуси, а аз я дебна като Дънди някой особено зъл крокодил.И какво е заветното листче-написано на ръка, където освен това, моето ЕГН е сбъркано с това на мъжа ми, сиреч ми лепнаха 8 години отгоре.МММм кеейй,както се казваше в South park. Малко се очудих, че отзад нямаше мило посвещение от рода "До гинка от Благоевград: Гинче, как са децата?Хареса ли ти патладжанът, дето го пратих?Айде, успех, дано тая, дето я пратихме не ти досажда много"Пфууу,поне с тва се разминах. Пристигам в София, марш към ректората за книжка. Плащам 5 за тъпата книжка, дето ше стане на баница след 3 месеца и 10 за лукса, да я сменя. Още 5 за снимки, ама поне излязох хубаво.Бахти, утехата.Отивам при жената, която трябва да ми подпечата новата книжка, гордо стиснала придобивките от последното денонощие бюрократичен ад. И аха, историята да наклони към хепи енд, тая ми се разкрещява, че ще си сменям книжката, когато тя ми каже....ок, Джизъс, чакам сигнала. Това,ч е аз роптая, че старата ми книжка е се води на име и лична карта, затрита от системата не я трогва. Ок, книжката в боклука и 6 бири за успокоение...
ама си, мисля, да му е.а роднината, нямате ли си система да цъкнете 5 клавиша и да не трябва да ходя като олигофрен от стая в стая.Това е ваша работа, хич не е моя-аз моята част я свърших, подписах в гражданското.
Поука от ситорията изобщо липсва, като мисли след махмурлук, обаче, знаете ли що мие  най-кофти? На старата книжка съм с тревожна снимка и изглеждам така, сякаш от Стартрек ше си ме приберат всеки момент.Баси, поне за снимката да се беше съжалила над мен